КИРИЛ НАЗЪРОВ НА 80 – ТВОРЧЕСТВО – поезия

НА ФОКУС КИРИЛ НАЗЪРОВ

ТВОРЧЕСТВО: ПОЕЗИЯ

ПОЕЗИЯ

ОТТУК БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧВА

Полъхва кестенов топлик от юг,
като стрела Струмешница посочва:
,,Тръгни на юг, нали оттук
Родината ни, свидната започва!”

С крилата леки на отприщен порив
политам в най-примамната посока
под стоплени от звездна жар простори –
към мойта родна планина висока.

А тя разтваря нежна пазва,
епично рони дума подир дума –
легенди древни ми разказва
с гласа на пролетни треви и шума:

„От тази напоена с кърви почва,
от онзи връх, корав като юмрук,
извечната България започва…”
Започва, да, ала не свършва тук!

ГЛАСЪТ НА МАМА

Пътувах през треви и шума
към людете от мойто детство,
за да си кажем блага дума…
Но случи се едно вълшебство!

Тече водата речна,
към жаждата пътува…
А в песента й вечна
гласа на мама чувам.

Отвъд в небитието
без време тя отколе
замина си. А ето
звъни гласът й волен.

В гората пее славей.
О, не! Не е измама.
И в трелите долавям
гласа игрив на мама.

Кръжи орел в простора,
и той покой си няма.
Какво ли ми говори
с гласа висок на мама?

Изпод вековна бука
от черноземен пласт
чуй – изворче бълбука
все с този бистър глас…

Порутени са къщите,
стопаните ги няма.
А уличките – същите,
по тях – гласът на мама.

Сред двора наш цъфти
забравена циклама
и нежно ми шепти
с добрия глас на мама.

„Заплесна се, не чуваш нас!” –
гласът на моята жена.
А мисля аз: без онзи глас
ще бъде мъртва тишина!

НА ГРОБА НА БАЩА МИ

В ръка с мотика или сърп –
запомнил съм те сред нивята.
Превиваше по цял ден гръб,
но само над земята свята.

Земята бедна на Огражден
бе цял живот от теб орана.
В браздите сееше и зов за раждане…
Днес гробът ти е нейна рана!

Над гроба твой орел се вие,
а сянката му ти е кръст.
Защо не може да те скрие
ни черна пръст, ни бурен гъст?

Оставаш в храст, тревичка, цвете
и в оня изкласил ечмен…
Оставаш – в мрака да ми светиш
чрез огъня запалил в мен!

ДЕТСКИ ДНИ

Разпръснати подобно семена
останаха на детството ми дните
из дебрите на южна планина,
където са и дните на дедите.

Ще каже някой: „Те пък са били едни… –
изпълнени със труд и недоимък.”
Не бих сменил за други детските си дни,
макар и скръб, и болка в тях да има.

Там пак посреща птиците април,
като усмивки цъфват нежни пъпки.
И още жив е всеки спомен мил,
пътеки пазят босите ми стъпки.

Покълват спомените като семена
в прегръдки черноземни на Огражден.
Навярно в бъдещите времена
те нови семена ще раждат.

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Изтича времето като река…
А и животът ми тече така –
подобно приказка на Шарл Перо.
Съдбата ми не ме е галила с перо.

Уж все стремях се към добро,
а минах и през ада, и през рая.
Държах тояга, сърп, перо…
И вече наближава краят.

Несетно всичко отминава…
Отива си човек от този свят.
Но не потъва във забрава,
пониква в храст, тревичка, цвят…

От памтивека, та до днес
съпътства ни надеждица такава:
с усмивка, мисъл, жест
човек и след смъртта остава!

Животът свършва – дълъг или къс,
но из космичните пространства –
въздигана или разпъвана на кръст –
душата винаги ще странства…

Такъв е краят нежелан, но
неизбежен! След това – забрава…
За всичко туй е още рано,
животът продължава!…

САТИРИЧНА ПОЕЗИЯ

ИМИТАЦИЯ

Пред Европа имитираме,
че на всичките проблеми,
колкото да са големи,
някакъв колай намираме.
Имитираме реформи
и програми, и платформи.
Смешно е, но имитираме,
че нямаме престъпност даже
по високите етажи.
И полицията имитира,
че се реформира –
държавата и гражданите рекетира.
А съдебната система
е безкрайна тема…
Още имитация:
че сме нация
с ромска интеграция,
с намалена бюрокрация,
с много ферми и стада…
Е, да –
при такава имитация
и Европа имитира,
че ни субсидира!

ШАПКИ И ГЛАВИ
/Не е басня/

Имало е нявга славни
шапки градски и селяшки.
Имало е и забавни,
и сомбрера, и фуражки.
Имало е шапки знатни –
плетени от златни нишки,
шапки кръгли и квадратни,
офицерски и войнишки…
Имало е такета, капели
и ушанки, и каскети.
За тях песни са се пели
по седянки, по банкети…
Всички топлели глави.
А главите били мъдри,
разсъдливи, равноправни.
Ех, било е туй отдавна…
Но какви са днес
шапките, главите ни, какви?
Днес са модни бръснати глави,
те са „умни“, татуирани.
В шапки те не се побират,
шапки всякакви презират.
Шапчиците настоящи
претендират, че са главни,
че са най-висшестоящи
и че нямат себе равни!
И цилиндър, и бомбе, и фес –
всяка гони интерес.
Всяка иска днес
да ѝ се отдава чест.
А главите? Като шапките и те са –
всяка гони интереса!

При това
шапко-главо-замайване,
пък аз от моята глава
не свалям шапка
на такива шапки и глави!
Но… уви…

ЕПИГРАМИ

СИТНИ-ДРЕБНИ…

ПОДСЪДИМ ПОЛИТИК

Страх
да ме обзема?!?!
Ах,
Не ставайте за смях!
Толкова пари натрупах,
че съдебната система
мога цялата да купя!

ПАРТИЙНИ КОАЛИЦИИ

Врагове са кръвни,
сипят си нападки стръвни…
но когато им изнася
с охота се понасят!

НИЩО НОВО

Има и такъв момент
от времената древни на Софокъл:
дори отровната уста на опонент
най-лесно се затваря с кокал!

СЛЕДИЗБОРНИ 2021

НЕ СА ЦВЕТЕ ЗА МИРИСАНЕ

Обръгнали на клетви и обиди
партии към изборите бързаха,
че с парите от държавните субси-дии
не само ще цъфтят, но и ще връз-ват.

ДЕПУТАТИ

За България
обещава да се грижи всеки:
„Ще я изведа напред в Европа
и ще я спася навеки…“
Докато до парламента се докопа.

РАВНОСМЕТКА

Навярно вярно са отчели,
макар по сметки груби,
че всяка партийка печели
единствено народът губи.

ПАРЛАМЕНТАРНО ПИТАНЕ

Дали основна грижа пак,
господа избраници,
ще ви бъде как
да си делите всички баници?!

ТВОРЧЕСТВО ЗА ДЕЦА

ДЕН НА ДЕТЕТО

Екват детски гласове:
-Първи юни ни зове!

-Първи юни, първи юни
звънват вятърните струни.

-Първи юни, първи юни –
пеят крехките ластуни.

-Първи юни, първи юни
шепнат пясъчните дюни.
-Първи юни, първи юни –
глъхнат силните тайфуни.

Толкоз радост по света
Откъде
сега дойде?
Днес прелива радостта
от сърцата
на децата…

ЗИМНИ ГАТАНКИ

Докато летим –
рой след рой –
бели пеперудки сме безброй…
Щом се дружно приземим,
образуваме килим!

/икниженС…/

Яхнеш ли я ти-
и там, и тук –
по бял килим лети
без грижи.
Ала по друг
не може да се движи!

 /анйеШ/

Огледало
над езера, реки
път е дало
на кънки.

/деЛ/

Дрехи не облича,
само тенджера за шапка слага.
Топлината не обича,
но не може да избяга
и се изпотява…
Сетне бавно се стопява.

/кевоч неженС/

Докато е хладина
Белчо е на планина.
Слънчо щом го напече,
към морето потече.
/гянС…/

Кирил Назъров

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.