КОЛЕДНА ПРОШКА – Тодор Билчев

КОЛЕДНА ПРОШКА – стихотворение на Тодор Билчев

Във църквицата селска пак сме двама.
А Рождество е и човечец няма.
Стоим със отчето, за хорска срама.
Обсъждаме дълбоко тази драма.

Христос се ражда. Звънти камбаната.
И жива, тук, отваря се раната.
Не може само ковид забраната
за Господ да ни е забравата.

Христос роди се. Никой не се радва.
Не радостта, страхът се тук прокрадва.
Със слънцето, вместо голяма сватба
земята да направи, вади брадва.

Но, който брадва вади и умира
от хубаво наточена секира.
Върви животът и никога не спира.
А Бог отново гледа…И разбира…

25.12.2021 г. 20.19 ч.

Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.