КОЛЕКТИВИСТИЧНИТЕ ЦЕННОСТИ – Любомир Тончев

КОЛЕКТИВИСТИЧНИТЕ ЦЕННОСТИ И ИДЕИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – статия на Любомир Тончев

1. Колективистични ценности: същност и връзка с идеологиите

Основните колективистични ценности са: Солидарност, Справедливост и Равенство. Всяка от тях (също като свободата) е условие за развитието на личността.

Съществуват  четири  разновидности на равенството:

Идеята, че всички хора са равни по достойнство (идейно-културно ниво)

Равенство като права (равноправие): осъществено

Равенство на възможностите: най-актуалното

Финансово и имуществено (социално) равенство:  неосъществимо, засега

Три от класическите идеологии изразяват колективистичните ценности. Това е социалдемократическата идеология, която е лява идеология и две крайнолеви идеологии: комунистическата и анархистката. Най-младата идеология – Зелената – също е лява (малко по-лява от социалдемократическата).

Прието е всички тези четири идеологии, които изразяват колективистичните ценности, да се наричат обобщено социалистически.

В статията, във връзка със съвременните епохи (след Първата световна война), е разгледана най-вече социалдемократическата идеология, тъй като тя е единствената социалистическа идеология, която е постигнала дълготрайни резултати в много страни и до голяма степен, е реализирала своите идеи.

2. Факти за античността

2.1.  Атинската република (след първата половина на 6 в. пр. н. е.)

Свободните атински граждани са имали съзнанието, че са равни по достойнство! (от групата на равните са изключени не само робите, но и жените и чужденците).

Облагани са с извънредни такси само заможните граждани, като приходите са използвани за оборудване на кораби, за строежи и др.

Раздавани са помощи на атиняните с цел редовно да посещават театъра.

Въведен е и поземлен максимум.

4 в. пр. н. е. настъпва криза и силно социално разслоение, засилва се неравенството. Приема се закон за финансови помощи за бедните. Периодично се прокарват закони за извънредни данъци (обикновено) върху богатите слоеве.

Натискът на тълпата понякога води до прокарване на експроприации върху някои богати робовладелци (обикновено частични, но понякога тотални експроприации).

2.2.  Спарта (8 в. – 6 в. пр. н. е.)

В тази епоха и в Спарта настъпва технически и икономически възход и демографски взрив. Като резултат, настъпва недостиг на земя. Решаването на проблема е специфично и радикално. Цялата земя на спартанската аристокрация е разделена на равни парцели; при това никой аристократ не е собственик на своя парцел, а само го ползва: забранено е да се продават и да се онаследяват парцелите. Те не са собственици и на робите (наричани „обществени роби”): те само се разпределят, забранено е да се продават и да се онаследяват. Поради това, спартанската аристокрация се нарича „Общината на равните”.

Средната класа – свободните граждани имат право на частна собственост върху земята.

В Спарта цари дух на колективизъм и патриотизъм. Децата, още като малки, са били възпитавани, че трябва да живеят за обществото. Този строй, „Общината на равните”, се запазва до 4 в. пр. н. е.

2.3. Римската република: (6 в. – 1 в. пр. н. е.)

През 509 г. пр. н. е. е създадена Римската република. Историята и е: борба на свободните граждани за равни права с аристокрацията. Свободните граждани имат ред завоевания:

5 в. пр. н. е. са разрешени браковете между плебеи и патриции. (т.е. между свободните граждани и аристократите)

5 в. пр. н. е. учредена институцията на двама народни трибуни, които са избирани само от плебеите. Те имат право на вето върху решенията и на Народното събрание и на Сената. Имат и правото да арестуват държавници.

4 в. пр. н. е. установен е поземлен максимум  = 125 хектара

2 в. пр. н. е. започват кризисни процеси и значително класово разслоение; повечето  римляни губят земята си. За разрешаване на този проблем се раздават парцели на безимотните = 75 декара.

   3.  Идеите, базирани на справедливостта и равенството,  през античността

В средите на европейската социалдемокрация е разпространено схващането, че първите  мислители, в ученията, на които има  социалистически възгледи, са  Платон(5-4в пр.н.е.) и Христос.

    3.1. Платон  се стреми да опише  безконфликтно общество  на  социалната  хармоничност

Прогресивните моменти в Платонианското учение са следните:

Равноправие на жените и мъжете, в т. ч. –  политическо

Рязко ограничаване на робството

Критично отношение и сериозно ограничаване на частната собственост

Карл Попър основателно критикува Платон за следното: той е бил голям враг на индивидуализма.

(правилният подход е: баланс между индивидуалистичното и колективистичното начало)

3.2.  Учениците на Христос са създали  (краткотрайно) общност, в която принципът  на разпределение  на  благата е  бил – „според  потребностите”.

4. Колективистични идеи през Средновековието

През  Средновековието обществото е централизирано, почти няма демос (свободни граждани) и няма почва за прилагане на колективистичните ценности. Все пак, в Европа тези идеи не са били тотално изчезнали и са се проявили главно през късното Средновековие. Най-известните им носители са Томазо Кампанела и Томас Мор, живели през  16-и век. Може да се твърди, че философът Томазо Кампанела е първият истински социалист. Томазо Кампанела  има  за свой  идеал  общество, в което  благата  се разпределят според  потребностите и в което няма  частна собственост; в това общество  има достъпно  образование за всички,  властта е изборна и има пълно равноправие между мъже и жени, в т. ч. и в политическата област.

5. Колективистичните идеи и приложението им през Просвещението (17 – 18 в.)

5.1. Просвещението – една от най-големите културни революции

Най-важните  идеи  през  Просвещението са:  култът към Разума, акцентът върху светското начало и критичността  към религията и църквата, критичното мислене, свободомислието, толерантността към инакомислието и реформаторският дух. 

Принципът  на  Френсис Бейкън  „Всичко пред съда на разума” разтърсва прогресивните  умове.

Като следствие, се поражда идеята за необходимостта от Свобода и Демокрация, която става една от основите на реформаторското мислене.

Значителна част  от великите просветители развиват и проповядват идеята, че всички хора са равни по достойнство.

Едни от най-влиятелните велики просветители са Жан-Жак Русо, Хелвеций и Джон Лок.

Жан-Жак Русо е най-големият критик на социалното неравенство от великите просветители. Негови са думите „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”. Той е критик на частната собственост, но главно на едрата частна собственост. Все пак, той твърди, че частната собственост не трябва да се премахва. Русо предлага периодично преразпределение на едрата частна собственост върху земята. Поради това, Русо е първият интелектуалец в историята, който предлага държавна намеса в икономиката с цел разрешаване на социално-икономически проблеми, т. е. за повече справедливост и равенство. Идеалът на Русо е Република, основана на личната трудова собственост и на приблизително имуществено равенство.

Така  Жан-Жак Русо става основоположник на радикалдемократическата идеология и същевременно, силно влияе върху формирането на социалистическите идеи.

Философът  Хелвеций също е републиканец. Неговата най-важна идея е за създаване на общество на базата на съчетаването на личните и обществените интереси. Тези негови възгледи повлияват много на социалистическото мислене и идеи.

5.2.  Американската революция – 1776 г. и Френската революция – 1789 г.

Френската революция е най-яркият продукт на Просвещението.  Силно повлияна от идеите на великите просветители е  и Американската революция.

Още в началото на Френската революция е премахнато крепостното право и така е унищожена основата на феодализма. По този начин, във Франция, завинаги, е премахната пряката зависимост на човек от човека – важна стъпка към по-голямо равноправие!  В началото на 1794 г. Конвентът премахва тотално робството в колониите; това е също така в дух на по-голямо равноправие. Но при Наполеон, под натиска на икономическата необходимост, робството отново е узаконено; окончателно е премахнато във Франция, едва, през 1848 г.; (в Англия е премахнато тотално през 1833 г.)

Независимо от това, че Американската революция е главно политическа, а не социално-икономическа революция (феодализмът е премахнат в Британската империя 1 век преди това), някои от главните и лидери имат ясни социално-ориентирани идеи. Принципът на равенството е изразен от Томас Джеферсън в „Декларацията за независимостта”: „Ние смятаме тези истини за очевидни, че всички хора са създадени равни …”.  Независимо от изключителния стил и прогресивните идеи на Джеферсън, от текста не става ясно дали проповядва абстрактната идея, че всички хора са равни по достойнство или има предвид равноправие за всички.

Лозунгът „Свобода, равенство, братство” е само най-синтезираният израз на твърде прогресивните идеи на Френската революция. По време на Френската революция Лафайет развива още по-ясно идеята за равноправието в „Декларацията за правата на човека и гражданина”:

 „Чл. 1:   Всички хора се раждат и остават равни като права и свободни…”

Декларира се и равенството на всички пред закона:

„Чл. 6:   Законът е израз на общата воля. Всички граждани имат правото да участват лично или чрез свои представители при неговото създаване. Той трябва да бъде еднакъв за всички било когато защитава, било когато наказва….”

Идеята за един от най-важните аспекти на Справедливостта – толерантността към инакомислието, в т. ч. и към религиозните различия е ярко развита в „Декларацията…”:

„Чл. 10:   Никой не може да бъде обезпокояван за своите възгледи, включително религиозни, стига тяхната изява да не нарушава обществения ред, установен от закона.”

„Декларацията за правата на човека и гражданина” със своите 17 члена е, до голяма степен, идейно-юридическа основа на съвременното демократично общество, базирано на равноправието и свободата.

Поради изключително прогресивния характер на идеите на Френската революция, свързани с равноправието и справедливостта, след революцията социалистическите идеи се разпространяват сравнително бързо в Европа, особено в Западна Европа.

6.  Социалистически учения през 19-и век

През 19 в. в Европа съществуват много социалистически учения. Най-влиятелните от тях са: класическият марксизъм, бланкизмът и анархизмът.

6.1.  Бланкизъм и анархизъм

Бланкизмът е учение, създадено от френския социалист Август Бланки; теория за неограничените възможности и творчески сили на революционната политическа власт. Неговите идеи предвиждат създаване на неголяма конспиративна организация, която да извърши преврат и да започне революционни промени в обществото и държавата. Тази теория предвижда експроприация на частната собственост и насилствени средства за осъществяване на тези цели. Значителна част от лидерите на френската революция – 1848 г., която основава Втората република и – от лидерите на френската революция 1870 – 1871 г., която основава Третата република, са били бланкисти.

Анархизмът е учение, създадено от руския социалист Михаил Бакунин. Основната идея, която проповядва анархизмът е безвластничество. Според тази теория държавната власт е символ на несвобода и на подтисничество и е причина за повечето злини в обществото. Затова се препоръчва бързо премахване на държавата т. е. на силовите структури на държавата (не – на държавната администрация!). Идеите на анархизма са били най-силно разпространени в Русия и Испания. Днес се срещат, макар и слабо разпространени, в Гърция и Франция. Поради силно утопичния характер на това учение, анархистите не са били на власт в нито една страна.

6.2 Класическият марксизъм

Основни идеи:

Свързването на социалистическите идеи с интересите на работническата класа, с работническото движение

Идеята за класовата борба като двигател на прогреса

Идеята за базата и надстройката – икономиката и икономическите отношения са базата, а всички други области (с изключение на научно-техническата) са надстройката; т.е. те се влияят силно от икономическите отношения.

Идеята за отчуждението. Според Маркс и Енгелс, при капитализма човекът е отчужден от труда, от обществото и хората, от природата; човекът е отчужден и от себе си: това означава, че при капитализма не се удовлетворяват базови (основни) потребности на човешката природа (през 20-и век тази идея (последната) е развита от фройдомарксистите, особено от Франкфуртската школа).

Идеята, че в даден момент в бъдеще ще възникне обективна, икономическа необходимост от създаване на безкласово общество, без експлоатация на човек от човека и без антагонистични противоречия.

Прогресивни идеи на класическия марксизъм, които са реализирани:

Създаване на национална осигурителна система;

Достъпно (безплатно) здравеопазване;

Безплатно образование;

Помощи за безработните;

Ограничаване на работното време (8-часов работен ден или фиксирана работна седмица);

Прогресивно данъчно облагане;

Държавни регулации на икономиката;

Общинско самоуправление.

7. Принципни различия между класическия марксизъм и ленинизма

Съществуват четири вида марксизъм: класически марксизъм, ленинистки марксизъм, кауцкиански марксизъм (по Карл Кауцки) и бернщайнистки марксизъм (по Едуард Бернщайн).

Бернщайнисткият марксизъм и кауцкианският марксизъм са демократичните видове марксизъм (категорично отричат диктатурата на пролетариата), докато ленинизмът е ултралявата, антидемократична разновидност на марксизма.

Както е известно, идеологията на комунистическите режими в Източна Европа беше ленинизмът.

Според проф. Николай Василев, естественото развитие на марксизма е: класически марксизъм – бернщайнистки марксизъм – съвременна социалдемокрация.

 Ленинизмът е отклонение, ревизионизъм, изопачаване  на класическия марксизъм.

Факти, които го доказват:

Според класическия марксизъм, предварително условие за комунистическа революция е крупното развитие на индустриалното производство, следователно успешни революции ще има първо в икономически най-развитите страни; в противоречие с това, Ленин прави революция в изостаналата, полуфеодална Русия.

В ранните трудове на Маркс и Енгелс, до 1850 г., (в т. ч. „Комунистически манифест“) няма нито дума за „диктатура на пролетариата“, напротив, говори се за демократично управление на пролетариата. Бернщайнисткият марксизъм и кауцкианският марксизъм се базират имено на ранните, демократични и хуманистични възгледи на Маркс и Енгелс.

Маркс пише, че трябва да се стремим към „по-хуманни методи на обществен прогрес” и класова борба и дава за пример Англия; Ленин, напротив, създава първата в света,  тоталитарна, терористична диктатура в Русия през 1919 г. (в трудовете на Маркс и Енгелс няма нищо свързано с тоталитаризъм!)

В края на живота си (1890-1895 г.), Енгелс, до голяма степен, преминава на социалреформистки позиции и обяснява, че в близко бъдеще няма да има успешна комунистическа революция. (затова, Ленин го обвинява в „отстъпление от революционния марксизъм”)

Книгата на Маркс „Философско-икономически ръкописи” беше забранена в България и в СССР преди 1989 г.

Наследниците на Маркс и Енгелс – немските   марксисти като Роза Люксембург открито заклеймяват Лениновата тоталитарна диктатура като „еднопартийна бруталност”; същата е позицията и на социалреформистите – марксисти: Едуард Бернщайн, Карл Кауцки и Плеханов.

8. Бернщайнистки марксизъм, кейнсианство, съвременна социалдемокрация

Въпреки че, за днешната епоха, в някои отношения, бернщайнисткият марксизъм е леко остарял, голяма част от основните му тези са теоретична основа на съвременната социалдемокрация (особено на лявото и крило).

8.1. Бернщайнистки марксизъм

Според Бернщайн „формирането и подпомагането на свободната личност е целта на всички социалистически действия”. Затова, видният български социалдемократ Атанас Москов нарича социалдемокрацията  „социален хуманизъм”.

Бернщайнисткият марксизъм не само отрича диктатурата на пролетариата; според Бернщайн, Демокрацията е основна ценност и едно от предварителните условия за изграждането на социалистическо общество. (според Маркс и Енгелс, предварителните условия са само две: крупното развитие на индустриалното производство и политическата зрелост на работническата класа).

Идеологията на бернщайнисткия марксизъм се нарича еволюционен социализъм; още по-често се нарича социалреформизъм, което е неговата същност. Основната идея е следната: на базата на радикални реформи, чрез демократични средства, обикновено, без революционни методи, да се преустрои капиталистическото общество в дух на хуманизъм, солидарност, социална справедливост и равенство (най-вече, равенство на възможностите).

Съществуват две тези на Бернщайн, които са основополагащи за съвременната социалдемокрация:

„Социализмът е тенденция, а не състояние на обществото.” Далечното бъдеще не може да се предскаже, затова Бернщайн е против представата за конкретен твърдо установен идеал за социалистическото общество.  Неизменни са само основните ценности на социалдемокрацията, а на всеки етап, във всяка епоха конкретните цели, задачи, методи, които служат на тези ценности са различни. Ето защо, социализмът е тенденция, а не твърдо установено състояние на обществото. „Движението е всичко, Крайната цел – нищо” Под „Крайна цел” се има предвид изграждане на безкласово общество, без антагонистични противоречия, без експлоатация на човек от човека (т. е. социалистическото общество).

Всъщност, Бернщаин съвсем не отрича „Крайната цел”. Неговата идея е, че социализмът е продължителен процес: изграждане на все по-висша форма на обществен строй, при който свободата, благоденствието, обществената солидарност се усъвършенстват прогресивно. Тъй като в различните епохи се променят условията, променят се и проблемите, съответно задачите и целите на социалдемокрацията се променят, то и представите за  „Крайната цел” се променят. В процеса на осъществявания напредък „Крайната цел” добива нов смисъл, нови характеристики, ето защо е безсмислено да се преувеличава нейното значение. Разрешаването на настоящите проблеми на народа, инициативата, организацията, борбите – Движението, това е  важното в напредъка към една Цел. Без тях, „Крайната цел” остава нещо като постоянна духовна необходимост, без реални измерения.

Бернщайнисткият марксизъм е приложен и се е реализирал твърде успешно в 5-те Североевропейски страни. Във Финландия и Швеция е реализиран през 30-те, 40-те и 50-те години на 20-и век, а в Норвегия, Дания и Исландия – през втората половина на 40-те и през 50-те години.

8.2. Съвременна социалдемокрация

8.2.1.             Кейнсианството – левоцентристката икономическа теория

Теорията на съвременната социалдемокрация в икономическо и социално-икономическо отношение се базира, до голяма степен, на кейнсианската теория (на кейнсианството се базира и социал-либералната идеология).

Създателят на кейнсианството – гениалният английски икономист Джон Кейнс е наричан „баща на човечността в икономиката“. Според  Джон Кейнс търсенето създава предлагането, следователно държавата трябва да управлява търсенето, което означава, че е необходима сериозна държавна намеса в икономиката; ето защо кейнсианството се нарича „икономика на търсенето“. Кейнсианството проповядва необходимостта от т. н. „смесена икономика“ – икономика, в която освен частна и кооперативна собственост има и немалък процент държавна собственост, а също и смесени предприятия (т. н. публична собственост) в индустрията.

Според Джон Кейнс, при икономически просперитет държавната регулация трябва да бъде: повишаване на данъците; съответно, при криза – трябва да се намаляват данъците.

Според него, при стагнация е необходима значителна държавна намеса в икономиката – държавни инвестиции в икономиката; само държавните разходи могат да възстановят жизнеността на стопанството. По-специално, правителствата трябва да инвестират в социални програми и обществено строителство, да намаляват данъците и да стимулират търсенето. За да се осигурят средства за инвестиране, правителството може да си позволи умерено висок бюджетен дефицит, но при икономически възход трябва да се компенсира чрез бюджетен излишък. Едно от най-важните условия за преудоляването на икономическа криза, според кейнсианството, е нарастването на потреблението чрез повишаване на социалните разходи – за социални помощи (особено, еднократни помощи), за заплати, пенсии и др.; нарастналото потребление води до по-високи доходи на собствениците, което осигурява повече инвестиции.

Кейнсианството е прилагано успешно във всички западни страни в следвоенните години, по-специално през втората половина на 40-те, 50-те и 60-те години. В САЩ кейнсианството е приложено още след 1933 г. чрез прочутия план на Франклин Рузвелт „New deal”. С методи, базирани на кейнсианството, западните страни излязоха от кризата след 2008 г. Антикризисната методика беше разработена от социалдемократи – британските лейбъристи Г. Браун и Дарлинг. Г. Браун беше наречен в американската преса „спасителят на западните икономики.“

8.2.2.   Цели, приоритети и методи на съвременната социалдемокрация

Главната цел на социалдемокрацията е създаване на общество на равните възможности, при това, без голямо социално неравенство. Необходимо условие за постигането на тази цел е изграждането на Социална държава.

Социалдемократическата политика е насочена към защита на слабите, губещите, болните, възрастните за да могат всички те да реализират своите качества, своя потенциал; така ще спечелят и те и цялото общество! Ето защо, когато в една страна има социална държава и е добре за бедните, за социално слабите, това е добре за всички!

Основните социалдемократически приоритети са следните: достъпно (по възможност – безплатно) здравеопазване, достъпно (по възможност – безплатно) образование, минимизиране на безработицата,  правата и проблемите на жените, екологията, правата на младежта и на малцинствата и във международната политика – най-вече – мирът.

За осъществяването на тези цели и приоритети се използват следните методи: класово партньорство, преразпреаделение на доходите чрез прогресивно данъчно облагане и необлагаем минимум, баланс на трите вида собственост: частна, държавна и кооперативна, създаване на условия за мощно кооперативно движение, подкрепа за синдикалното движение, акцент върху общинското самоуправление, социално подпомагане, особено, за болните, безработните и пенсионерите, държавно регулиране на икономиката,  държавни инвестиции в икономиката.

Качествена социална държава е изградена в цяла Западна Европа и в Канада, а също така в Словения, Чехия и Словакия.

Въпреки тезата на някои десни политици и икономисти, че „социалната държава си отива“, такива твърдения са крайно преувеличени и представляват, меко казано, полуистини. Всъщност, налице е само известно смекчаване на мощната социална държава. При това, имено страните с най-мощна социална държава – североевропейските – се справиха много добре с последната криза. Няма нито една страна в Западна Европа, в която социалната държава да е премахната.

9. Зелената идеология

Зеленото движение възниква през 70-те години на 20-и век в Западна Европа и Северна Америка. То поставя силен акцент върху екологичните ценности, но същевременно, по този начин, представлява  разграничаване от комерсиализма, алчността, индивидуализма и консумативната култура на съвременната западна цивилизация. Поради това, зеленото движение има ярка хуманистична насоченост. 

В първите години това е гражданско движение, което не поражда партии; все пак, от него скоро започват да възникват партии и днес, в повечето западни страни и в много други страни съществуват зелени партии.

Главните приоритети на Зелената идеология са следните: екология, пацифизъм (антивоенни идеи), антиглобализъм. Антиглобализмът съвсем не означава отричане на глобализацията или забавянето и до крайност. Неговата основна идея е в това – да се насочи глобализацията в такова русло, че да не нанася сериозни вреди: да не заличава малките култури и да не вреди на потребносите на хората от народа.

Ако глобализацията е неизбежна, то тя трябва да служи не на интересите на корпорациите, а на хуманността, на индивидите и народите.

Зелената идеология е най-близка до лявото крило на социалдемокрацията. От някои документи става ясно, че тя има хуманистичен и социалистически характер. Например,  в програмата на германските Зелени е записано „ние осъждаме експлоатацията на човек от човека…“. В същата програма се казва, че са за „екологичен социализъм“. В противовес на свръхкомерсиализма на съвременния свят,  Зелената идеология, също като социалдемокрацията, (и дори повече от нея) се обръща към изконните човешки ценности. В съвременната епоха не е възможно да съществува социален хуманизъм и хуманна политика без социалдемократическите и зелените  ценности.

Използвана литература:

Бернщайн, Едуард,  Предпоставките на социализма и задачите на социалната демокрация, издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993г.

Канев, Добрин, Социалдемократически програми, издателска къща „Христо Ботев“, София, 1994г.

Хайлбронер, Робърт,  Търоу, Лестър,  Икономика за всички, Интерпринт, 1993г.

Попов, Димитър, Древна Гърция, издателство „ЛИК“, София, 2000г.

Попов, Димитър, Древен Рим, издателство „ЛИК“, София, 2002г.

Радев, Ради,  Стефанов, Иван,  Личев, Александър,  Кратък речник на философите, издателство „ЛИК“, София, 1995г.

© Любомир Тончев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *