КОЛЕКЦИЯ 1 ЮНИ – стихове от Виктория Маринова, Йорданка Радева, Кирил Назъров, Маруся Николова, Нина Тончева, Рени Васева

---

МОЕТО КОТЕ

Имаме си вкъщи котка

палава и закачлива.

Ту мърка тихо и е кротка,

ту пък много е игрива.

Живее си като царица,

макар да е без цар до нея.

Скача тя като тигрица,

да стигне иска полюлея.

Милото ми коте бяло,

с черни шарки по гърба,

стига си така щуряло,

насекоми гониш за борба!

Ти домашна си любимка,

не в гората дива котка.

Имаме си с тебе снимка

от балкона на разходка.

СЛЪНЧЕВО ЗАЙЧЕ

Слънчево зайче

наблизо притича.

Огледалото знае се

до мен го привлича.

Играта му весела

дари ме с усмивка .

В мечтите понесе ме

и спрях за почивка.

Дойде сиво облаче

и слънцето  скри,

а зайчето плаче-

игра прекрати.

Повиках ветреца

да дойде на помощ,

а той пък дъждеца

да чака помоли.

Показа се слънце

през дървото зелено

и всяко листенце

затрептя пременено.

Огледалото погали,

дотича зайчето пак

и дълго сме играли,

докато настана мрак.

© Виктория Маринова

---

НЕПОСЛУШКА РОМИ

Тича… тича мъничката Роми
и се смее… смее под дъжда.
Че баба се опитва да я гони,
ала неуспешно май е за сега.

Тук- там локвичка пред Роми
а тя с крачета тропа ей така.
Баба виква и се кара как ли
с Роми да се справи тя сама.

После по тревицата е Роми,
марширува смело раз и два.
И се чуди как така и защо ли
сама тревицата танцува валс.

Калинка в косицата се шмугна
и запя ѝ тихо с медено гласче.
Че пролет в люляка е цъфнал,
а дъждец – по тревица и цветче.

После Роми в усмивка засия,
баба бързо я за ръчица хвана.
И поведоха се двете за натам,
където тате чака в смях голям.

НОВАТА МИ ДРЕШКА

Ех… тази моя нова дрешка

как много, много ми отива!

Днес баба бързо я изплете,

втъкала в нея обич свидна.

Сложила е даже и цветенца,

в синьо е поточето шумливо,

на зелена клонка – чичопей,

а под него  – котето игриво.

И косиците ми бързо върза

мойта мила баба в плитка.

Диадема ми постави после,

знае как да ме усмихне.

Колко ѝ се радвам днес –

тази нова дрешка ми отива!

В огледалце ще се видя пак,

та сега на себе си да смигна.

Така си мисли още отзарана

таз палавница малка Дина,

че Слънчо зарад нея само

днес грее рано-рано, без почивка.

© Йорданка Радева

---

ПОВИКВАНЕ

– Хей, слънчице, кажи ми как

повикваш през април цветята?

Кажи ми как им даваш знак,

та пак да пременят земята?

– Лъчите ми през пролетта

под земната кора проникват,

подръпват пъстрите цветя

с горещи пръсти и… поникват.

КАТЕРИЧЕ КАТЕРЛИВО

Скача живо и игриво

катериче катерливо.

От високата ела

полетя като стрела

към самотно сухо пънче,

но го боцна остро трънче.

„Ох, боли!“ — въздъхна тежко…

Зърна всичко чичо Ежко,

взе от своя гръб игличка —

нежно го погъделичка:

боц — оттука, боц — оттам…

Трънчето извади сам.

---

ХРАНИЛКА

От зори с пресипнал глас

Врабчо нещо ми чирика.

Ала не разбирам аз

на врабчетата езика!

Все повтаря: „Чик-чирик…“,

сгушен в сивата престилка.

Сигурно на свой език

моли: „Направи хранилка!“

Майстор и техник съм аз —

грабнах чук, избрах трионче…

И хранилката след час

кацна на извито клонче.

На прозорчето ми спря

Врабчо и зачурулика:

„От сърце благодаря…“

Вече зная му езика!

© Кирил Назъров

---

ТРЕНДАФИЛ И РОЗА

Трендафилът – прочут умник,

на розата сияйна годеник,

не може и с ума си буден

да разреши въпроса труден:

Какво от най-богатия пазар

за булката да купи сватбен дар?

Та тя е видна годеница,

на всички в парка е кралица!

Отрано пръска аромат –

на всички ни добре познат.

От нея по-уханна няма,

по-гиздава и по-засмяна.

Бузите й свежи руменеят,

за тях славеите песни пеят.

Муза е на всичките творци –

поети, музиканти и певци.

И отговорът сам дойде –

сърцето си да й даде.

Розата листа разгърна,

годеника си прегърна.

ЖЪЛТО ЦВЕТЕ

Жълто цвете с ръст висок

иска да направи скок

през оградата, която

го възпира цяло лято.

Вие се и блъска гръб

във металния й ръб,

но със корени – верига,

то доникъде не стига.

Клюмва скръбният му лик –

няма свобода за миг.

А по пътя – минувачи,

иска редом с тях да крачи.

Нищо, че е само цвят,

иска то да види свят.

Но обречено така е

да бленува и мечтае.

Жълто цвете, слънчев къс,

хранено с вода и пръст,

остани си там и знай,

че земята правиш рай.

© Маруся Николова

---

КАКА КАТИ

Синьо е небето,

сини са вълните,

и на кака Кати

сини са мечтите.

Дали морско сини

или пък небесни,

кака Кати знае –

те ще са чудесни

Както пожела си

преди пет години,

има си сестричка

със очички сини.

Весело е вкъщи,

тя не е самичка,

кака е на Лили –

нейна ученичка.

ЛИЛИ

Лили-Лиличка,

радост голяма

ти си, сладунке,

за тати и мама.

Кака си Кати

много обичаш,

вече след нея

пъргаво тичаш.

Правиш си даже

куп залъгалки,

смело се спускаш

в детски пързалки.

Твойте очички

обич привличат,

твойте къдрички

„златни” наричат!

© Нина Тончева

---

ПОДАРЪК ЗА МАМА

Балончето и вятърът

се гонят във небето.

Щастливо ги следи

във утрото детето.

То маха със ръчичка

и тича да ги хване,

подарък му се иска

да занесе на мама.

ЮНАЧЕ

Вятърко, вятърко,

ти си ми братче.

Нямам си никого, 

аз съм сираче.

Вятърко, мили,

другите плачат.

Аз имам сили,

аз съм юначе…

ПРОЛЕТ

Шарени килимчета

стеле пролетта,

тича по баирчето

боса радостта.

Слънцето я гони

на свойто колело,

шарени бонбони

пръска с обич то.

Тича по баирчето

палаво момче,

цъфнали бонбони

днес ще набере.

© Рени Васева