КРАТКИ ЕСЕТА III – проф. Иван Бързаков

КРАТКИ ЕСЕТА, ТРЕТА ЧАСТ – есета-анализи на проф. Иван Бързаков

РАФАЕЛО САНЦИО

6 април 1483 – 6 април 1520

На 6 април (1483 – 1520) се ражда и умира Рафаело.

Един от най-големите гении на Ренесансовата живопис.

За краткият, изпълнен с много страст и великолепни творби, жизнен път, надминаващ по популярност в даден момент Микеланджело Буанароти и Леонардо да Винчи, Рафаело Санцио оставя огромно живописно наследство.

Погребан е в римския Пантеон. След смъртта му неговият съвременник Бембо пише следния епитаф, който е изписан над гробницата му: „Тук лежи Рафаел, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него“.

Великолепно описание за този, от когото Природата се опасяваше, че ще я надмине в гения си!

Роден и умрял в един и същ ден на месеца, 6 април, съвсем загадъчно и символично.

След нас остават, изглежда, само творби, които са се докоснали до вечното, до Божественото…

"Сикстинската мадона", 1512-1513, худ. Рафаело Санцио
„Сикстинската мадона“, 1512-1513, худ. Рафаело Санцио

Линията на Рафаело Санцио е толкова чиста и контрастна цветово, че подведе Енгр, водещия художник майстор в началото на 19 век да помисли, че Рафаело рисува и след това полага боите, докато Ренесансовият гений всъщ-ност живописва чрез боите, така замисля всичко изначално.

В първата половина на 19 век, във Франция се очертаха две противостоящи направления и школи в живописта – тази на Енгр и другата на Дьолакроа, направлението на динамика и експресия (както в композиция и движения, така и в особено драматичните цветове).

Ето го едно от основните влияния върху по-късната живопис на пост-импресионизма, пламтящата живопис на Винсент Ван Гог.

Що се касае до Рафаело, в избраната картина, намираме всички компоненти и конфигурации на зрелия Ренесанс.

Но геният на художника отива отвъд спираловидното движение и динамичен баланс. Рафаело създава едновременно комплексна и максимално изчистена  фигурална и цветова композиция.

Не можем да се наситим на богатството от тонове и меки контрасти. Колкото и пъти да се връщаме към картината – отново и отново откриваме нови елементи и нюанси. Можем само да я съзерцаваме и да се опиваме… да откриваме нови, незабелязани неща и пак да съзерцаваме, това което в метода AOLIA (Accelerated OptimaLearning in Art) наричаме „танца на перцепцията, танц на възприятието”

© проф. Иван Бързаков, „Методология на изящните изкуства”

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *