КРАТКИ ЕСЕТА, ЧЕТВЪРТА ЧАСТ – есета-анализи на проф. Иван Бързаков
ЗА РЕМБРАНД
/15 юли 1606– 4 октомври 1669/
На 15 юли 1606 г. е роден най-значителният за своето време холандски художник – Rembrandt van Rijn
Измеренията на величието на Рембранд са главно три:
1. Изключителният психологизъм в картините му, пластично изразен чрез светлината и сянката, както и чрез моделирането на израженията.
Съвсем различен от другите Барокови майстори (главно италианци). На огромно разстояние и от мистичния Рибера (вижте сянката в обектите на Рибера!)
И коренно различен от прочутото chiaroscuro на Караваджо, (когото никога не е виждал, вероятно само последователи). Гениалния Караваджо, при когото парадигмата е друга и при когото се усеща едва ли не „жива” смърт в творбите (спомнете си картината с момчето, ухапано от гущер във Вила Боргезе, Рим, както и образа на Медуза – пак там).
Ала Рембранд е велик и в пейзажите си, където намираме също своеобразен психологизъм.
Те въздействат почти метафизично на зрителя и едва ли не „оборват” художествено концепцията на Имануел Кант за непознаваемостта на нещата „сами по себе си”.
2. Рембранд е един от най-големите майстори на фигуралната композиция от всички времена. Нищо не можеш да прибавиш или да отнемеш от картините му, което е по дефиниция една от главните характеристики на гения.
3. Светлината при него има решаваща, моделираща роля в обрисуването на обектите – а така също и в отблясъците върху орнаменти, шлемове, саби, старинни костюми, скъпоценности.
Сега разбирам защо едва ли не се е разорил в края на живота си, купувайки полускъпоценни камъни, редки украшения, антични костюми и т. н. Рембранд е абсолютният художник, тези неща му трябват за картините, не за да трупа богатство или за да създава светско впечатление.
Поклон пред величието на твореца, който продължава да ни изненадва с дълбочината в познанието на човешката природа, със силата на цветове и контрасти, с умението да гради светлина и сянка – винаги загадъчен – и в този смисъл винаги неизчерпаем!
Из „Методология на изящните изкуства”, 2021
проф. Иван Бързаков
