ЛЕСЯ УКРАИНКА – НА ФОКУС

НА ФОКУС – ЛЕСЯ УКРАИНКА

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Лариса Петривна Косач-Квитка, известна с литературния си псевдоним Леся Украинка, е украинска поетеса, белетрист, драматург и преводач.

Леся Украинка
Леся Украинка

Родена е на 25. 02. 1871 г. в град Новоград-Волински. Баща й е адвокат, а майка й, Олена Пчилка, е писателка. Леся Украинка получава добро образование, въпреки тежкото си заболяване – костна туберкулоза, поради което не посещава училище. Още от дете се влюбва в поезията, музиката и театъра. Знае латински и гръцки, говори свободно френски, италиански, английски и немски език. Едва 16-годишна превежда на украински стихове на Адам Мицкевич. Тя остава през целия си живот отворена за полската литература, като я популяризира в родината си.

В своите занимания тя е насърчавана и от вуйчо си /брат на майка й/, известният поет, писател, философ, фолклорист и политик, професор по всеобща история, Михайло Петрович Драгоманов /1841 – 1895/, дълбоко свързан с България.

Чрез него тя се запознава с елита на украинските творци в различни области на изкуството като поета и драматург Михаел Старитски и композитора Микола Лисенко.

Леся пише първото си стихотворение, когато е на 9 години. През 1884-та, когато е едва тринайсетгодишна, в списание „Лвов“ са публикувани две нейни стихотворения, които са подписани с псевдонима Леся Украинка.

Литературоведите я оценяват като един от най-ярките модернисти в европейската литература и един от най-значимите представители на украинската литература. Счита се, че нейният принос за развитието на украинската литература и извеждането й от провинциализма към високата европейска сцена е сравним с този на Иван Франко.

*

Интересна част от живота на Леся Украинка за българските читатели е периодът 1894 – 1895 г., когато живее при чичо си Михайло Драгоманов във Владая. Там тя пише поетичния цикъл „Несвободни песни”.

Заради заболяването си се лекува в Крим, Гърция, Германия и Австрия, а последните си години прекарва в Египет и Грузия, където умира на 01. 08. 1913 г. в Сурами.

Погребана в Байковото гробище в Киев.

Автор е на сборници с поезия, както и на драми, историческа проза, песни, епични поеми, балади, приказки, статии. Превежда Юго, Шекспир, Данте, Байрон, Хайне и др.

Едни от най-известните й произведения са: „Една стара приказка“, 1893 г. „Contra Spem Spero!“ стихотворение, 1890 г., „В работилницата, в страната на робството“ драматичен диалог, 1906 г., „Песента на гората“ драма, 1911 г., „Оргията“ драматично стихотворение, 1913 г.

*

А ето и малко повече за Михайло Драгоманов. Завършва история в Киевския университет. Става учител, а по-късно доцент и професор по всеобща история в Киевски университет /1865-1876 г./ Заради политическата си позиция срещу руското самодържавие и в защита на украинската национална кауза е принуден да напусне страната, заедно със семейството си.

Става професор в Женевския университет, където интересът му към балканската фолклористика го запознава с български студенти, сред които е и Иван Шишманов, който става негов зет.

През 1889 г. става професор по всеобща история в Софийски университет до смъртта си в София, през 1895 г. Драгоманов, заедно с Иван Шишманов, е един от основателите на периодичното издание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (СбНУНК), в което публикува много свои статии, посветени на балканския и славянските фолклорни традиции.

Неговият внук, син на дъщеря му Лидия и на Иван Шишманов, българският писател и дипломат Димитър Шишманов, е осъден на смърт и екзекутиран от т.нар. Народен съд.

ЛЕСЯ УКРАИНКА В БЪЛГАРИЯ

автор: Володимир Лучук

превод: Красимир Машев

Пътя не зная.
Но вървя –
искам Леся да видя,
да чуя нейния глас,
искам
с пълни шепи
да черпя от животворните песни.
На разклона…
Къде е Владая –
не зная.

– Покажи ми пътеката, слънце, дай знак,
ти ги знаеш
като на длан.
Заведи ме честен
на Лесиния праг.
Не ме оставяй
като в капан.
Във въздуха
един въпрос
размахва крилете си високо:
облак, като съмнение тежък,
слънцето скри.
Облаче, облаче, горещо те моля,
покажи ми със сянка тук долу
пътя до Леся.
Вървя напосоки.
Вятър облаците мете –
да стоиш
все едно си страхливо дете.
И питам българката, идваща насреща:

– Знаете ли,
може би знаете,
къде тук Леся живее?
Тя посочи с ръка:
– Ей там, във Владая.
Там ще попиташ.
Там ще ти кажат.
Там знаят.

Материала подготви Габриела Цанева

Източници: wikipedia.org

сп. „Литературен свят“

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.