ЛУНАТА – Божидар Пангелов

ЛУНАТА – поезия на Божидар Пангелов

луната – тънък палимсест
на който зеленият вятър изписва
с алени букви
с въглен
искрящи коне от Сиера Морена
от Рила

тихо тече Гуадалкивир
тихо тече и Дунав
в облаци всичко се връща
и затулва лицата


и плитки са на любовта
копринените хоризонти
ударени с крило
на розово фламинго

и плевелите са с дълбоки
корени
засмукали вода
от тайни кладенци

небрежен беше вятърът
понесъл в шепи
нежно
всякакви видения на
цвят

сега е времето на пясъка
пресякъл живата река
и вее вятър от
Сахара


Понякога усещам твоя дъх.
И в мен нахлуват
пролет и цветя, и птици.
И слънцето е някак си
по-слънчево

розовият храст,
зад който във дъжда
се скрихме бързо.

А всъщност беше сън,
в неказаната нощ,
изпълнена с деца
и със прохлипванията
на птици.

И повече на тази улица
не ще припламват нощните
фенери

загадъчните сенки на квадратчета.
Ще бъде светлина
под мощните прожектори –
реалност.

Божидар Пангелов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

1 thought on “ЛУНАТА – Божидар Пангелов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.