ЛЪЧЕЗАРИЕ – Стоян Михайлов

ЛЪЧЕЗАРИЕ – стихотворения от Стоян Михайлов

АКАПЕЛНО ЗА РЕКА

/СОНЕТ/

Откак
се помни планината
и мури
в дебрите си вие –
снага – красавица
реката
из пазвите и
дивно вие!

Върби
си вейчици подвили
в кристалните води
надничат…
Тревички бреговете кичат –
цветчета
нежно – пъстрокрили!

По бродчета поспри се плитки,
заслушан в музика пенлива!
Реди, шепти реката тиха

слова за четници и битки…
Таз красота в душа прелива,
на тръпки във отрада лиха

ЛИПИТЕ РОНЯТ ЛИСТИ…

Пак липите ронят листи,
балерини се въртят…
Златожълти и сребристи
по земята да заспят.
Как април в зелено клони
бе липите украсил –
с майски вятър те поклони
пращаха ни с жеста мил.
Юни ги във цвят окичи
с дъхав, поен аромат…
В сянката им всеки тича,
с близостта им пребогат!
Влюбени се там прегръщат,
под липите си шептят…
В утрините чак се връщат
със мечтите да заспят.

Есента с бои се връща
дървеса да оцвети.
С учениците прегръща
пак просветни висоти!

ИМПРЕСИВНО ЕСЕННО …

Ето я и есента надникна
в дядовата примамлива къща…
Орехът за поздрав се провикна,
че при нас навреме пак се връща.
Дядо и се радва от обора,
как я чака от горещо лято…
Че донася тя за всички хора
плодовете, рожби на земята!
Майка ми приседнала на прага,
все намира нещо да зашие.
Котката насреща в дрямка блага,
кротичко опашката си вие.
Баба пък си търси очилата:
„там на масата ги снощи сложи”?
Стягат я и болките в краката –
„толкова ли грешница съм Боже”?
Тати е далече гурбетчия,
с празника „Димитровден” се връща.
Здравеняк, той камък ще превие,
но пък всички в къщи ни прегръща!
Лично аз, на сливата възкачен,
отвисоко на Света се радвам …
С детските очи навред вторачен,
есенната красота прокрадвам!

ЗА ЧАРОВНИЦАТА СТРАНДЖА

Човече странник в нашата страна,
омаян дръзнал поглед да извръщаш –
поемай курс към Странджа планина,
та прелести с очите да прегръщаш!
Навярно затова е поделена –
на две държави бисер с благослов!
С поляните, гори, вода студена
и птиците гнездещи тук с любов!
Посреща госта с диплени поли
и с китка зеленика го закича…
С потоци сладко тя му ромоли,
та удивен да слуша и наднича!
Във дебрите си хладни крие дар –
по кичести поляни тя го вика…
Разкрива му елена Хлопатар –
Орфеевия зов към Евридика!
Хайдути тук са бродили безброй –
Илинденското знаме тук се вяло…
Тя помни още в кървавия бой –
победно свободата как изгряла!
И нищо, че Индже го няма днес –
за него пее песен планината…
Послушай как повтаря я с унес
и свежда клони за поклон гората!
Опиянен набрал височина,
Велека долу с шепот ще те мами…
Тя луда е омайница сама –
магия е открай за любовта ни!
Заслуша тук легенди чудновати,
от времена на кърви и покой…
А всичко, що във Странджа „си изпати” –
в сърцето бисер си остана твой!

СИНЬО ЛЪЧЕЗАРИЕ

Здравей отново синьо лъчезарие –
очите ми пленява твойта шир…
Прозорец чист, вратата на България –
в далечината с кораб богатир!
Очаквано, мечтано земно щастие –
мил пристан за приятели далечни.
Сънуван отдих с трепетно участие –
от пясък с раковини песни вечни!
С чадърите пъстрееш отдалече,
пак гонят се вълна подир вълна.
Ти синьо лято в щедрост ме облече,
тук хората в любов да закълна!
Да слушам вечер трепетно прибоя
и на Луната поздрава мечтан.
Ти синьо лято – ти магийо моя,
в сърцето си мечта и сънен блян!
Когато за прощално те погледна
и в синята безбрежност потопя,
кълна се – обещавам си поредно,
лазурния ти бряг да навестя!

Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.