ЛЮБОВНО – стихотворения от Йордан Василев

НАСТРОЕНИЕ

Птичите песни са обгърнати
в светлина.

ПОЖАР

в този пълен с асфалт град
растеш като цвете
с нежна снага
и дълги изящни крака
ако беше от стъкло
щеше да се строшиш
но ти игриво разхождаш
тези два стълба от сладост
кадифения ти глас
и бисерната ти усмивка
разтварят моето сърце
в небето две звезди ще се сблъскат
и от светлия им пожар
ще се роди любовта.

ВРЕМЕТО НА ТРЕПЕТИТЕ

реката се протяга в руслото си
слънцето напича гърба ѝ
и настава времето
на горещините в нашите сърца
господарят на небето залязва
и мостът на въздишките
се изпълва с двойки
които гледат небето
звездите се съединяват две по две
и се сливат в щастието
наречено любов

МЕЧТАТЕЛНА ВЕЧЕР

нагнетява се въздухът атлетично
за кобилки се надбягваме със пощурели кончета
разгонени девойки ни подлудяват
във страстното искане за капка любов
тя обичта е въздушна крепост
ефирно изчезва за бичетата без фантазия
и ни трябват стълби до небето
за да превземем честно
сърцата на любимите
а какво му трябва на човек
мила дума
искрящ поглед
топло отношение
и благодатен разговор
даващ надежда
но това е ордьовъра
и не се задоволяваме със трохите
а ние сме гладни
за мечтаната любов

БИТКАТА

животът е две жени
майката миналото
любимата бъдещето
и когато миналото се загуби
къщата на живота
остава без един прозорец
любима
на топлината на твоите длани
се надявам
животът да победи
във вековната битка със смъртта

ПАРАДОКС

беше мъглив есенен ден
той не обещаваше кой знае какво
но няколко любовни думи вечерта
превърнаха есента във пролет
скъпа
ти си нежна хризантема
кокиче предвещаващо пролет
майска роза с Божествен аромат
ти стопли самотното ми сърце
и аз цяла вечност ще помня
кратките ти реплики
не мога без тебе Любов

ЛЮБОВТА

Любима,
ти си тъй красива:
от буйната ти коса,
през овала на гърдите ти,
до благодатния ти скут.
Ти ми се кълнеш във любов и вярност
и аз те обичам.
Така ли ни обича Бог?

ВЪЖДЕЛЕНИЕ

идва смъртта
по монокини
съблазнително потракваща с косата
и аз като на всичко готов любовник
ще я приема
гробът ще бъде хладен и влажен
но какво пък
вече ще съм мъртъв
с онова сладострастно желание
за край на мъките
всеки ден е за мен усилие
вълци грабители и кръвопийци
са ме обкръжили
а аз съм беззащитно агънце
и като Христос ще викна
свърши се

Йордан Василев