ЛЮБОВТА – Стоян Михайлов

ЛЮБОВТА – стихотворения на Стоян Михайлов

СТРАДАНИЕ ЛЮБОВ

На сърцето ми
чуваш ли тайната
тъй омагьосана в песенен глас?
Тя низко лети –
търси безкрайната
орис изправена все между нас.
Боря се, страдам,
изправям се, плача …
Миг любовта ми не дава покой!
Утрото чуди се,
пита ме здрачът:
„още ли диря те звезден герой?”
Пих аз отвари
от риган с иглика –
венец на прага от мащерка свих.
Мълчах обгърнала
ствол трепетлика –
превъплатявах те в паметен стих!
Пътя достигам си
близо до края…
Изплаках сълзите в нощна тъма.
Бях самодива
и … що ли не зная –
теб да запазя любими сама!
Накрая птиче
с перца оцветени,
докосна ми рамото есенно…
Ти появи се
с очи просълзени:
„обичам те – щастие песенно!”

СВЕТУЛКОВИ НОЩИ

Какво поле! Без ширина и длъж.
Далече там докосват го Родопи!
Усетиш ли му мириса веднъж,
ще го сънуваш с натежали снопи!
Денят, с жетварски песни украсен,
на слънчевия заник сбогом вика.
А вечерта, с театър е прилика,
щом зрител си щастлив усамотен…
Здрачевната завеса се повдига
и с първата усмихната звезда
заспиват сладко птичите гнезда –
от пъргав кос до пойната авлига.
Затрогващ пролог! И във тръпнещ полет,
чудатите светулки се задават…
Издигат се, проблясват и се молят,
да сложат връх в среднощната забава!
Луната и звездите избледнели
с последен взор в спектакъла надничат…
Гастролките, любовно подлудели –
с партньорите до сетен час се вричат!

Любов, любов пламти под небосвода –
прославя на живота мъдростта!
Какъв чудат декор, каква природа –
среднощен пасторал на младостта!

ОБИЧАМ

Обичам утринната ласка
на тръпнещите дървеса.
И в този маскарад, без маска,
две длани да ти поднеса.

Обичам в страдната ти нежност
да се промъквам с упокой.
Да шепна с пясъчна безбрежност
че твоя съм, а ти си мой…

Обичам в делника засмени,
света за нас да се върти.
Да чувствам твойте в мойте вени –
как слънцето за нас блести!

Обичам, сто пъти обичам,
да ти го шепна без покой…
И с теб до снежен връх ще тичам
като сърна на водопой.

ПРИВЕЧЕР

На езерото „Борово око” край Търговище

Гора. Кристален въздух! Тихо.
И само лунен сърп блести…
Дори и птици приютиха
крилата в гнездни широти.
А езерното огледало
съглежда звезден небосвод…
Тревичка сетна е заспала,
върби са свели цъфнал свод!
Мълчат крайбрежните алеи,
тополи се въздигат в ръст.
Там нейде феерични феи
по пейките превиват кръст…
Дочуй как тишината диша –
щурче в ноктюрно те зове…
Как искам всичко да опиша
в сонет, с вода и брегове!
Как мост, за влюбени обречен,
над лилии се кипри млад…
Ти прекосиш ли го човече –
дошъл си сам в Ерато-свят!
И може би любовен трепет
обвил безмълвно две души,
във стих обличаш сам поете –
без капка свян да съгрешиш.
Въпроси, мигови дилеми,
по привечер с вълшебен грим…
Оазис, сънен за поеми,
пред който да се поклоним!

Всецял понесен тук в повея,
китара затрептяла чух…
Вас, мигове, богоговея,
в запял олтар отправил слух!

Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *