„МАГИЯ“ НА РОСИ САВОВА – Павел Величков

МАГИЯТА НА СЛОВОТО В „МАГИЯ”  НА  РОСИ  САВОВА – рецензия на Павел Величков

Поетесата Роси Савова правилно е разбрала, че най-важното в едно художествено произведение е какво ни казва неговият творец, какво послание ни отправя. Но също толкова важно е и как ни го казва. С други думи доколко той е постигнал единство между съдържанието и формата му. Тези две неща са главния критерий за творческото майсторство на твореца. Това единство Роси Савова е постигнала особено ярко в стихотворението „Магия”. Ще се опитам да обоснова моето твърдение.

Темата на стихотворението е любовта. Главният образ е Жената. Жената – любима жената – съпруга,  жената – майка,  жената – творец на живота. И всеки един от тези образи на жената е синоним на нещо съкровено, нещо свидно, нещо трепетно желано като „изворна вода”, като „цветето, което дар даряват изгарящи ръце на либе галено”, „като плод, набран по съмнало”. Тя е „любов… изгаряща телата”, тя е „мелодия с тих копнеж”,  тя е „болка след разлъка”, тя е „тайна”, „истина”, „утеха” . 

Така  Роси е показала своето майсторство да свърже в неразривно единство темата, идеята, формата, художествените средства, образното и емоционалното съдържание и да постигне онова силно  въздействие на многоликия образ на жената върху представите и преживяванията на четеца може би за цял живот. Защото неговото сърце, душата му трепетно премаляват от кристалната обич на любимата, на съпругата, на майката, която ражда живота, защото жената е „магия”.

И тук градацията, като художествено средство, има водеща роля. Представата за жената става все по-пълна, а чувствата все по-трепетни. От обикновен образ, тя стига най-възвишената си роля – творец на живота. Сравненията също са градирани. А изразитостта на езика блести от рядко постигано изящество. Подборът на думите и тяхното съчетание подсилва естетическата наслада, която излъчва всеки образ на жената и говори за голямото словно богатство на авторката.

Текстът се чете с увлечение и лекота.                      

Осъзнала своята роля и значимост, жената заявява:

                    „От древността 

пристъпвам гордо

с тежестта

на мъжки погледи

и нося под сърцето си

магията,

наречена живот”.

В тези обобщителни стихове, Роси Савова изказва кратко, стегнато, пестеливо, но силно  и завладяващо и основната  идея, и средствата, с които я изразява.

Всяка дума е с богато и образно, и емоционално съдържание, в резултат на което пред теб застава една горда жена, с вдигната глава, с твърда и уверена стъпка, събрала „мъжките погледи”, изпълнени с похотливи желания.

Нейната осанка излъчва онова високо самочувствие и самоуважение, че „носи под сърцето си магията, наречена живот”. Такъв женски образ няма в българската художествена литература.

Това стихотворение е истински бисер в стихосбирката на Роси Савова „Плетеница от мигове”. Да се надяваме, че тя ще обогати нашата поезия с нови такива бисери. Има и талант, и творчески ищах.

Павел Величков


Да се пише рецензия само за едно стихотворение вече е рядкост, освен ако това стихотворение не е натоварено с Вселената на автора. – бел. ред.


МАГИЯ

Жена ли съм
или съм изворна вода,
с която всеки може
жадните си устни
да засити?
Не съм ли цветето,
което дар даряват
изгарящи ръце
на либе галено?
А може би съм плод,
набран по съмнало
от майчините длани
с дъх на минало?
Любов ли съм,
изгаряща телата
под новата луна
на небосклона?
Или мелодия съм,
с тих копнеж родена
под пръстите
на майстор-кавалджия?
А може би съм болка
след разлъка,
що бавничко
душицата изпива?
Или разкрита тайна,
малка истина,
жадуваща утеха
с изкупление?

Аз съм жена
и плод,
и песен,
и истина,
и болка,
и любов …

От древността
пристъпвам гордо
с тежестта
на мъжки погледи
и нося под сърцето си
магията,
наречена живот.

Роси Савова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.