МАЙКО – Тодор Билчев

МАЙКО! – поетично-прозаична импресия на Тодор Билчев

(поезия по проза)

Коя си ти? Майко…Даваш живот, раждаш светлина.
Преди бяхме аз, ти, тишина. Нямаше тъмнина.
Къде отиде?…Тук сега съм само аз… Родена…
Живот. Нетърпение. И неудовлетвореност.

Копнеж. Светлина. И тъмнина. Ти с мене говори.
Какво съм аз? Къде съм? Кой ме доведе тук? Кажи!
О, майко! Бездна от светлина. Всичките гледат те.
Трептяща. Вечно грееща. Докосвам и виждам те.

Гориш. Треперя. Треса се от възхита. О, живот!
Къде ме водиш? Единственият дар на доброто.
Във форми многообразни живота ти създаваш.
И без да бъдеш молен да дадеш, ти всичко даваш.

Природа. Какво за теб съм? Как ще го определиш?
Сама се разрушаваш ти, само пак да се родиш.
На любовта, о, светлина! Не бъди далеч от мен.
Пробуждаш ме. Безкраен извор, река и светъл ден…

На всички ни майка. От тебе…всичко произлиза.
По камъни потоци се разсипват, долу слизат…
Променят се много неща. И се забравят, дори.
Но ти оставаш. Жив пламък, скрит навсякъде, гори.

Къде си? Толкоз велика, за да си обхваната.
Какъв е този свят? Позволеният пол. Раната.
Или изоставеното дете. Старата дама.
Дали не се лъжем? Душата. Мечтата желана.

Не знаем нищо. И твоето раждане няма край.
Дали, о, майко, добрината твоя е безкрайна?
А ние сме слепи. О, живот, гласа ми чуваш ли?!
С любов ли съм направен? И ще ме изоставиш ли?

Къде отиде, майко?… Защо мълчиш, не говориш?
Не виждаш злото ти. Защо и нищичко не правиш?
И може ли майка да забрави своето дете?
Страхувам се от теб. А трябва да се обичаме.

А тъй е много радостта ми! Не винаги, защо?
Ти извор на живота си, на красиво и добро.
По мостове, през порти, към тебе всичко се връща.
А те какво получиха, всичкото поглъщайки?

Тъга, опустошение, о, майко, болка, време.
Успя ли някой нещичко за себе си да вземе?
Какво ли ще остане? Как до тебе да достигнем?
Ти…доброто, което всички искаме да пипнем.

Отвъд времето. Отвъд тъгата. Синьото небе.
Какво обичам, майко, когато обичам тебе?
И само теб. Нощна пеперуда. Светло. Тъмнина.
Приятеля и непознатия. Пламъка. Зора.

И виното, и полицая. Нашата светлина.
Сълзите, майчице, които проля…за любовта.
А тя извира. В бягащите сенки. В стремежите.
Във представлението. В болката. И в надеждите.

А времето обратно към началото се връща.
Ръката ти улавям, майко. Не мечтая нищо.
Със теб да съм. Листата с клончето. Клончето с дърво.
Тъга? Като тебе не може да умре. О, живот!

О, МАЙКО!

13.01.2022 г. 13.33 ч., Русе

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

(американски документален филм по БНТ-2–8.01.2022 г. 18.30-
19.30 ч.–Обретеник. По него е написано горното стихотворение.)

Майко… Коя си ти?
Даваш живот, раждаш светлина.
Майко. Преди бяхме аз, ти и тишината. Нямаше тъмнина и
светлина.
Къде отиде?
Майко…Родена…Сега съм само аз…
Живот. Нетърпение. Неудовлетвореност.
Копнеж. Светлина. Тъмнина. Говори с мен.
Какво съм аз? Къде съм? Кой ме доведе тук?
О, майко! Бездна от светлина. Всички те гледат.
Трептяща. Вечно грееща. Докосвам те.
Гориш. Треперя. Треса се от възхита.
Накъде ме водиш? О, живот!
Дар на доброто. Създаваш живота в многообразни форми.
Даваш…без да бъдеш молен да дадеш.
Природа. Какво съм аз за теб?
Унищожаваш се, само, за да се родиш отново.
О, светлина на любовта! Не бъди далеч от мен.
Пробуждаш ме. Безкраен извор. Безкрайна река…
Майка на всички. От теб…произлиза всичко.
Потоци по камъни се разсипват…
Много неща се променят и се забравят.
Но ти оставаш. Жив пламък, скрит навсякъде.
Къде си? Ти. Прекалено велика, за да бъдеш обхваната.
Няма край твоето раждане. Вечно раждане.
Какъв е този свят? Позволеният пол. Изоставеното дете. Раната.
Старата дама.
Дали се лъжем? Душата. Желанието. Мечтата. Ние не знаем
нищо.
Слепи сме. О, живот! Чуй гласа ми!
Майко…Добрината ти дали е безкрайна?
Ще ме изоставиш ли?

*

С любов ли съм направен?
Майко…Къде отиде? Защо мълчиш?
Може ли една майка да забрави детето си?
Не правиш нищо. Не виждаш злото.
Страхувам се от теб. От теб, която трябва да обичам.
Толкова много радост! Защо не винаги?
Ти, извор на доброто. На живота. Всичко…се връща към теб…По
мост. През порта.
О, майко! Какво получиха те? Тъга. Болка. Време. Опустошение.
Поглъщайки всичко.
Какво ще остане? Как да стигна до теб?
Ти… доброто, към което всички се стремим.
Отвъд времето. Отвъд тъгата.
Майко…какво обичам, когато обичам теб?
Теб. Светлината. Тъмнината. Нощната пеперуда.
Пламъка. Приятеля и непознатия. Виното и полицая. Зората.
Нашата светлина.
О, майко! Сълзите, които проля…любовта извираше.
Стремежите. Надеждите.
Бягащите сенки. Представлението. Времето се връща обратно
към началото.
Майко… Хващам ръката ти. Не мечтая за друго.
Да съм с теб. Листата с клончето. Клончето с дървото. Любовта
ни събира заедно.
Тъга? Като тебе не може да умре. О, живот! О, майко!

Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.