МЕЖДУ ДУМИТЕ – Росен Русев

МЕЖДУ ДУМИТЕ – поезия от Росен Русев

МЕЖДУ ДУМИТЕ

Междуметия 

между думите

и тази нежна меланхолия,

останала от дните привечер,

когато сенките притихват

в полунощ, а вятърът

открива красивото ти тяло,

изтръпнало от дрезгавия

глас на саксофона,

събличащ думите ми,

и моли да направиш

първите си стъпки в танца.

Полюшваш ханша,

миглите потръпват,

очи присвиваш –

сякаш лятото

те носи.

По дансинга почукват токчета

и само ти една,

унесена във танца,

не чувстваш

как лятото си тръгва 

и идва есента.

КОГАТО

По разказа на Й. Радева „Нощта е многолика“

  Когато те сънувам седнала

  сама сред четири стени

  и пръстите танцувщи

  по черните клавиши

  на компютъра,

и само тишината

носи истини…

Поискай,

задръж ръката ми,

не пускай –

завинаги ще искам да съм с теб.

А думите, ех, думите,

те винаги са липсвали,

защото трудни са –

за изговаряне.

Нощ –

повита в снежно одеяло,

разказва приказки за двама –

във вечерите будни,

тръгнали за никъде,

докоснати от обичта за малко

и бързо разделени.

Нощ –

въздишки,

сбирани във шепа

и станали звезди високо горе.

КАТО ПТИЦИТЕ

Пожълтели,

разлистени страници

и думи, разнесли живота

ни в стихове,

дни,

сънища

и парфюми.

Прелистваме рани нанесени,

целувки и болки

по телата без да ги искаме,

трудно лекувани, и забравили

нечие щастие.

Потънал в безлуние,

живот, не трогнал никого,

и тихата любов

отминала със звук

от струните

на уличния музикант.

И тогава идват птиците,

като ключ за душите ни.

Живеем на чернова,

все едно втори живот ни е писан,

и соленият вятър напомня

за твоето име,

вълната гони вълна,

препуска времето…

Само ние сами…

Като птиците…

ЛАСКА

Цъфтят вече глухарчета,

и едно самотно лале

се подава в тревата.

Утрин целува

росата по тях

след изгряващо слънце.

Пътека от първия лъч

води в морето.

Вятър над пясъка

заличаваше стъпки,

оставени по брега

и от водорасли коси

без да ги помни.

Морето е ласка –

милувки без пръсти,

без очи, само пръски

от изплакана нежност.

Приютило ръце,

пазещи спомени

за нещо,

с вкус на любов,

бяла и незабравена.

Целувка насън

и ласка от нежна илюзия…

НЕДОПИСАН СТИХ

В малкия промеждутък
между минутите,
където се промъкваше любов,
мълчаща, останала сама,
отмита от дъжда
като надежда,
останала назад във времето.

Мечти – поникнали цветя
изгубени във тихото
на улици от спомени
и стъпки във спрялото време
от дни и недели.

Капки време
минават край нас
с воя на вятъра,
с пръсти рисуват
нови любови
забравили за кратката вечност
на отреденото време.
Недописан стих
в цвят от лалета напролет.

©Росен Русев

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)