МЕТАФОРИ – Росица Копукова

МЕТАФОРИ – поезия от Росица Копукова

МЕТАФОРИ

Просветват неизмислени метафори,
в които блика светлата идея,
Багряна много умно го е казала:
„Аз стихове не пиша, а живея!“.

Просветват и измислени метафори,
родени просто за да се харесат,
и думите да подредят на прага,
та като влязат, да са стилно вчесани.

Изкуството е земната магия,
поезията – връх сред върховете,
метафората, чувствена стихия,
изстрадайте я, после я пишете!

КОГАТО Е ЛЮБОВ….

Когато е любов, любов е.
Достига до нивото на дъгата.
Дори след буря, скършила земята,
възкръсва с благослов нагоре.

Когато искам някого, го искам.
Способен е да литне до звездите,
защото чувства слаби не разплисквам
и никога не го оставям в ниското.

Когато е желание – е вечно.
Не дай си Боже да не се оправи
в пътеките от обич и далечност.
Тогава просто сам ще се остави,

аз ще си тръгна някъде по друма,
и новите посоки ще открия.
Бъди дъга, дори след дъжд от думи,
с които няма нужда да се крия.

ЗЕЛЕНО

Зелено. И красива тишина.
И иде ти да пишеш стихотворства,
ей тъй, че си под ясна синева,
която те помилва без притворство

във усета, че те обича Бог
и с нежност усмирява ветровете,
че с теб, че с мен урокът не е строг
и хармонично светят цветовете.

И в лоното на тази простота
разбираш тази Божия идея,
че благодат е слънце и трева
да те обгърнат и да те огреят.

Не съществува никак дискомфорт,
природа и човек в единно цяло.
Зелено.Нищо повече. Акорд
в безмълвие на цвете засияло.

НЕ БЪРЗАМ ЗА НИКЪДЕ

И тука, на земята, е красиво,
макар да казват в Рая да е по,
признавам, не обичам всичко живо,
особено роденото за зло.

Вървя с дълбоката си вяра в Бога
и гоня цели, губя се в мечти,
и само той спасява ме в тревога
и дава ми небесни висоти.

И само той ме учи да живея
без да изпадам в крива суета.
Дал ми е всичко и да богатея
желая в обич и в човечността.

Старая се да изговарям думи,
които значат нещо в този свят.
И светли хора в земните ми друми
аз търся с мене редом да вървят.

Каквото и да кажа – ще е малко
за благодарност – Господ бди над мен.
Да свети слънцето за всеки ярко
и мирен да е бъдният ни ден.

©Росица Копукова

Author: gabriell-e-lit

Издателство gabriell-e-lit е регистрирано на 6 декември 2018 г. от Габриела Цанева. Габриела Цанева е българска писателка, родена в Русе. Завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор на техническите науки“. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit. Библиография Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме" и други. „Миналото в мен“ (документална повест, 1994) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998) „Треви под снега“ (роман, 2000; ISBN 978-954-8453-58-5) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; ISBN 978-954-8453-79-0) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; ISBN 954-9375-41-1) „Шофьори“ (новела, 2008; ISBN 978-954-304-340-8) „Миналото в мен“ (документална повест, 2010; ISBN 978-954-304-369-9) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-497-011-6) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010; ISBN 978-954-9375-76-3) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; ISBN 978-954-321-830-1) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2011; ISBN 978-954-321-947-6) „Състояния“ (хайга, 2013; ISBN 978-619-152-347-4) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; ISBN 978-954-09-1069-7) „Високосният ден“ (лирика, 2018; ISBN 978-954-09-1253-0)