МИГАЩА ЛАМПА – разказ от Гергана Христова
Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. На ум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току-що измито, толкова е несръчна и непохватна…
Извикаха я. Дежурният лекар я прегледа – две счупени ребра, множество натъртвания, синини… Подготвяха документи за прием в отделение… Не, не, тя не иска, да я оправят и ще се лекува в къщи, ще внимава… Как няма как? Само две ребра, голяма работа… завива й се свят… нещо я дави и не може да диша… светлините се завъртат, пода се движи… студен е и мирише на белина… колелцата на носилката тракат по неравностите, тя ги усеща като хиляди игли, забити в нея… унася я сън…
Събуди се на болничното легло, вързана и накачена с маркучи. Дълго гледа в тавана, не й се говореше, не искаше да вижда никой. Наслаждаваше се на тишината и липсата на въпроси. Страхуваше се от момента, в който ще видят че е будна. Дочу движение отвън, вратата се отвори, затвори очи.
Позна го по миризмата. Алкохол и парфюм… носеше цветя, усети и тях – карамфили. „Защо всеки път карамфили?”… Тя ги ненавиждаше, миришеха на гробище. Той ги обожаваше. Седна до нея. Кожата й настръхна. Усещаше и друг парфюм, не беше сам… същият, който усети преди да заспи. Отвори спокойно очи. Другият беше докторът, който я оперира.
Той беше както винаги добър, остави карамфилите до нея, а тя му се усмихна. Каза й, че ще му се наложи да напусне работа, ако продължава така да се хаби с чистене и да не се пази, ще й намери прислужница, хем да й помага, хем другарка да си има… Пошегува се с лекаря и си тръгна. Обеща да дойде довечера пак.
После процедурата се повтори – социален работник, психолог, тъжни лица, много въпроси… Тя отговаряше вяло, отричаше… Веднъж каза истината и после лежа без помощ в къщи два месеца… той не я докара до спешното. „Полиция ли? Не, не е викала, защо, за падане от стълби трябва ли… да, несръчна е, непохватна, често пада, сигурно главата й нещо не е в ред, ще отиде при личния да…”
На шестото посещение не се наложи да я приемат в отделение, преведоха я в моргата…
© Гергана Христова
