МИГОВЕ – Рени Васева

МИГОВЕ – поезия на Рени Васева

Двата облака се накъдриха,
огледаха сенките си в морето,
харесаха си прическите
и застинаха в съзерцание.
А водата избистри-избистри
меко пясъчно дъно,
на което потъна
моята паричка за щастие.

*

Една палма съхнеше
от любовно терзание,
дланите й сламени се протягаха
към лицето на плажен чадър –
надменен чадър с важна мисия,
който харесваше само
сивата пясъчна сянка.
Гледаше я в краката си,
полегнала, хладна, измамна,
гледаше я и плачеше,
не можеше да я хване…

*

Една разсърдена вълна
разля пенливата си ярост
в нозете на рибарска лодка.

-Подканя ме, – помисли лодката –
да се сбогувам със брега
и да потегля все по-навътре,
където пасажите от риба
ще ме направят
истински щастлива,
където споменът
за стария рибар
ще освети сърцето ми
и аз ще си полегна
на пясъчното дъно.
Там никога не се разсънва
и рибите сънуват,
че някога са съществували
като звезди…

*

Боси крачета
се спират до мидичка,
мие морето
следите по пясъка,
но ги оставя
на една майка
в сърцето…

*

Хоризонтът изплете
нежна бяла дантела,
морето пришиваше
пенести джобове
по ризата на брега,
няколко шоколадови
песъчливи врабчета
танцуваха и се обясняваха
в любов на деня.
Шоколадовите врабчета
настъпваха срещу морето,
а най-вироглавото
почти се окъпа
в солената сребриста вода.

*

Песента на морето
изпълни брега с наслада,
той се вслушваше
в симфонията от гласове –
ту русалки оплакваха
своите принцове,
ту кораб минаваше,
(ослепително бял),
музикантите свиреха,
а на палубата танцуваха
двама по двама.
Чу се зов на делфини,
вълните ридаеха
в някакъв час на скръбта,
когато на светлото дъно
рибарят съзря
тънка руса коса
да се люшка под залеза.

*

Алеята като стрела
потапяше върха си във морето,
блестеше под зоркото око на слънцето,
ухаеше на водорасли, сол и риба,
и още нещо,
което само на рибарите
бе дадено да опознаят,
да уловят във мрежите,
да го достигнат
с мазолестите, жилави десници,
а после да го скрият във очите си
под мокрите от плач ресници…

*

Морето следваше алеята,
стъпките ни се преплитаха
със сенките на вечерта.
Днес палмите раздипляха
дантелен параван
и скриваха от погледа
любовната игра
на побелелия от часовете ден
с нощта – все още млада
и наивна, неопитна,
но жадна да отпие
от всеки извор, до който
нежното й съществуване достигне…

*

Залезът търкулна
медени петачета в алеята
и по нея пак закрачи чудо –
светнаха вечерни полилеи,
лееха се в диамантено и златно,
къпеха си отраженията в морето,
даже и луната затанцува,
лампите й хвърляха
своите монети в черната вода.
Алеята изстреля
совалка към звездите,
корабче внезапно заприлича
на космическо видение…
Крачките ни преброяваха вълните.

Рени Васева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *