МИНИАТЮРИ – Йорданка Радева

ЛИРИЧЕСКИ МИНИАТЮРИ – кратки стихотворения от Йорданка Радева

МИНИАТЮРИ

///

Морето плакне нощем с` сълзи брега си
и всяка сутрин му подарява раковина.
Вълните страстно близват със солта си
песъчинките по него – да го пречистят.

Морето плаче нощем със дъх молебен,
ревящи скърби мята скрито по скалите.
Поема всяка болка на брега безбрежен,
то знае – плаче с мен, за мен… морето.

///

И тъй презряна е самотната ми нощ,
а по нея празни силуети все се гонят.
Дните ми са бели, чак очите ме болят,
светулчени надежди литват към небето.

И представям си, че съм твоята река,
а водата ми е бистра, още неотпита.
Водоскоците й са прагове от чудеса,
сред коритата – скерцо за някого полита.

///

Мъглата хвърля трески във очите,
погледът смълчан, губи се в тъма.
Аз през него как искам да те видя,
и не в мъглата, а по тебе да трептя.

Птици реквием по балкона ми редят,
заченали в очите- залези и изгреви.
В песента им раздели с обич се роят,
а вятърко приглася с тъжни припеви.

///

Ще те чакам дълго още… зрънце от злато,
спомен на сърцето в ракла- късче изумруд.
И образа ти вплитам… на сънища в`везмо,
душа за теб открехвам- там постеля кътам.

Ще те чакам в пореден сън недосънуван,
на самотна гара, забравена даже от света.
И когато душата ми се стяга, ще притичам
на пейчицата стара- да дочакам теб в съня.

///

ТРОШИЦИ

***
Докосвам те – дори и през очи.
Сънувам те – макар че съм и будна.
Без теб животът ми е хап горчив.
Без теб житейската пътека – трудна.

***

Намерих се сред хиляди мечти
и теб намерих по пътя труден.
Обичам с теб денят ми да мълчи.
А нощта ми с теб да бъде будна.

***

Събудѝ ме с поглед въззелен,
с шепот докосни ме най на рано.
Въздуха вземи ми покрай мен,
за да дишам твоя… Събудѝ ме.

***

Разгадай мечтите ми и ме напиши
в сърцето си, следа от мен да има.
Никога не казвай- ти от мен тръгни.
Сив без теб светът ще е… без рима.

© Йорданка Радева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.