МИНИАТЮРИ – римувана проза от Стоян Михайлов

БЕЗДЕЛИЕ

Едно магаре днес скучае,  какво да прави то не знае.

Докато питаше главата, претъркули се из тревата.

Но скрити острите бодили, му кожата до кръв пробили.

И хукна дългоухи Марко, не го уплаши слънце жарко.

То бяга тъй до сетни сили, като че бяха го пребили …

Понякога едно безделие,  само ти носи ръкоделие.

ЗА ДОБРИНАТА

Дойде със дълъг нос,  днес на балкона кос. Със човка

чука, чука – дочуйте че съм тука! Аз сипах му трошици,

налях му и водица… А косът пак си чука – приятел

твой съм тука! Със добрина сърдечно Свята,  ей хора

ще спасим Земята!

ЗА ПРИСМЕХА – ДОСТОЙНО

Самотен дъб с високи клони от вятър правеше поклони.

Той с временна усмивка бледа, невзрачно червейче съгледа:

„ Къде ти твар едва родена, се носиш бавно устремена?”

Но червейчето за награда, словестна му дари награда:

-„Подуших рухнали корички от дъб пропаднали сами –

чки. С един столетник ще се боря – след време цял ще го

съборя!”

ВИВА ЛА МУЗИКА

Приседнал на една пътека с кавал си свиреше човекът…

Поспираха край него хора дори без никаква умора. И

лееше той нежни звуци – запели пролетни капчуци…

Душите галеха тъй леко, като камбани отдалеко!

Не бе човек, а притча стара, сърцата към добро ни кара –

безкористната добрина,  отдавна не е новина!

 ТРЕСАВИЩЕ И КАНАРА

Стърчаща  канара веднъж, след силния проливен дъжд

 надменно поглед долу впери – едно тресавище намери…

 Тогаз, в комично излияние изсипа своето послание –

 „ че всичко вижда отвисоко, а да си низко е жестоко!”

Тресавището се изкиска на таз обида толкоз низка и

без дори да се забави премъдри думи му отправи:

– „Със вятър, слънце си играя – сега и теб ще издълбая,

че ти от страх след земетръса, в едно тресавище закъса!

Стоян Михайлов