МРАК И СВЕТЛИНА – поезия от Сидония Пожарлиева

ПРИЯТЕЛСТВОТО – L’Amitié

Най-дълготрайното
и най-крехкото в света.

Ти си тайна голяма
в този свят преоткрит.
Но без тайни са двама,
с твоя дух в тях пропит.

Ти си лъч през тъмите,
прекосил вечността.
Ти си бисер в дълбините,
покорил алчността.

Ти си птица в гората
със най-топлия глас,
сбрала песни в крилата,
ставаш песен за нас.

Ти си светло начало,
влязло в чисти сърца,
после в ручей преляло
да напои пръстта.

С тази щедрост богата
никнат треви, цветя.
Блика нежност в душата
от красотата в света!

1970

КОНТРАСТ – Contraste – Contraste

На Фернанду Намора

Аз нося във вени
вика си вековен
и трепет върбинков
от въздъх на птици.

Един вик родилен,
посял светлина.
Той вик от детинство е
при ужас от война.

Душата – върбинка,
ви пее, приказва,
но чужд злобен изблик
люти я и… смазва.

1985 – 2008

ВИК –Un cri – Um grito

На Урбану Тавариш Родригеш

Бунтовен вик души ме
при всеки миг несправедлив,
пред силните скали… обрушени,
облени от кръвта невинна

на Смелите. С изтръгнати сърца.
Сред мрак. Като пламтящи факли…
Те сочат пътя на децата
към утрините лъчезлати…

1985 – превод от фр. 2001

ГОРИ НИ ОГЪН – Un feu nous brûle…

На Мария Жудит де Карвалю

Гори ни огън, душен огън,
дошъл от ада на годините –
забравяме ние често слога,
минавайки в полето с мините.

Разкъсват те мечтите-птици.
Отлита (где?) нетленната им прах.
И слепи, със отрязани езици,
въртим се в кръг от непонятен страх.

Протягаме ръце напразно
да уловим плода след бухнал цвят.
Забравяме, че злобата не ражда
искрица радост сред пустинен свят.

Гори ни огън, душен огън
за променения човешки лик.
А щастието пак дали ще можем
да изживеем с вашта обич бликнала?

1985 – 2021

СПАСЕНИЕ – Salut – Salvação

На Антониу Рамуш Роза

Във тъмното на хаоса
аз търся светлината,
сред пръстена от стресове
пък диря тишината.
Намирам ги във словото,
окъпано в трептения.
Откривам ги във образи
далечни, в привидения,
избликнали от детството.
Със изворите чисти,
с лъчи от радостта
на свят безкрайно бистър,
поел и святостта
на детската невинност,
от който черпим фино
един поток безкраен
от съкровени тайни
за вътрешно спасение
на неспасяем свят.

Бъди благословена
отминала Вселена!

1991 – 2008

СИЛА – Une force – Uma força

На Жузе М. Мендеш

Ръката сърдечна зове
за края на твойте беди.
Загубва се мрачната бездна
по пътя на светли следи.

Приятелство скъпо, здравей!
Пристигаш в моменти на криза
да вдигнеш безсилни нозе
и платната с попътния бриз.

1985 -1982 – 2008

ВЕЧНОТО ТЕЧЕНИЕ – Lе courant éternel

На моите съученици – Дари, Нели, Ася, Валя, Руми…

Почтена вече зряла възраст
владее тленното ни тяло.
А душата ни все бърза, бърза,
сякаш младостта ни засияла е.

Духът ни тегли все към висини,
а спъват ни житейските окови.
Страдална Мъдрост нас ни осени.
Дали помага на съдби сурови?!

Пази ни, Боже, с този дух висок –
във нас да никнат плодните зърна,
да избуи в цветята бъдни сок,
пренасящ Красота и Светлина!

2003

ЩАСТИЕТО – Le bonheur

На децата ми

Минавайки през прага на годините
с ранени стъпала по дълъг път,
все търся да докосна щастие,
на утрешния ден звездици странни.

Едва сега долавям сякаш,
че беше то в разпъпил цвят,
във нежност на очи гальовни,
в невинност детска, свята.

Обгръщаше ме то с присъствие
във времена сурови, гладни
и щедро бликаше в богатството
на думи, скрити в мойте длани.

Възторгваше ме то с ръце прострени
на близките приятели в света навред.
Доброто във душата ми, стаено,
превръщаше се в извор чист, заветен.

В това бе истинското щастие!

2004

НАДЕЖДА – L’espoir

В ромона дъхав на бели акации,
в цветни камбанки на пчелни цветя,
в полъх вековен на гъсти букаци
тебе долавям, в шепот преляла.

В гръмовния призив на сто водопада,
в сумрачна буря над крехки листа
дочувам гласа ти, пронизал и ада,
за мир синьокрил да зове по света.

1983 – 2020

© Сидония Пожарлиева
из „Мрак и светлина“, изд. „Фараго“ – под печат