МУХАТА – Цонка Великова

МУХАТА – притча на Цонка Великова

На току-що измит прозорец кацнала една премръзнала муха. В стаята горяла камина. Като усетила топлина, мухата плътно се прилепила към стъклото и видяла през него красива млада жена. Въобразила си, че вижда собственото си отражение.
– Толкова съм красива! Заслужавам всичкото възхищение на света.

Точно тогава в стаята влязъл млад мъж и със светнали от обич очи приближил прекрасната си съпруга.
– Такъв късметлия съм! С всеки изминал ден ставаш все по-хубава. Не мога да ти се нагледам.
Понеже била точно зад главата на красивата жена, на мухата й се струвало, че младият мъж гледа и се възхищава на самата нея. „Колко влюбено ме гледа! Наистина трябва да съм изключително красива, за да ме обича така!“
Младият мъж протегнал ръце, прегърнал нежно съпругата си и понечил да я целуне. В очакване на целувката мухата още по-плътно се притиснала към стъклото и притворила очи.

В този момент едно прегладняло врабче забелязало премалялата от щастие тлъста муха, устремило се към нея, клъвнало я с широко разтворена човка и с огромно удоволствие я преглътнало. После дълго стояло на перваза на прозореца и се наслаждавало на оскъдните слънчевите лъчи.

Из „Търсачи на щастие“, автор Цонка Великова, изд. „Фараго“, С., 2020

Цонка Великова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *