НАБРАХ СВЕТУЛКИ – Красимира Казанджиева

НАБРАХ СВЕТУЛКИ – поезия на Красимира Казанджиева

ГОБЛЕНЪТ НА МАМА

Гледам гоблена ти, мамо,
като свята икона изписана.
И в цвета на прозрачната гама
тайна откривам неписана.

Тук е сърцето ти цяло,
скрито в светлите гънки.
Нежно розово, синьо и бяло
тръпнат в клоните тънки!

Много ли мъка забоде
в мекия плат избродиран?
Много ли тежки несгоди
скитат в квадрата рамкиран?

Или радост, любов и повеля
плуват във вазата бяла?
Или там се мечтата пресели
да позира, завинаги спряла?…

ПОЛОВИНАТА СВЯТ

  На татко, който ме отгледа

В детския пораснал свят
скитат истините голи
като неопрашен цвят
неродени плодове да молят.

Аз приятел имах за баща
и баща – за истински приятел.
Двамата не бяха във вражда,
а до мен един и същ подател.

Остана ми половина свят,
а другата не ще се върне!
Ще потъвам в образа ти свят,
назад, когато се обърна.

Ако имам грешки и вини,
знам, че ти сега ще ми простиш!
И през старите ми мини,
с ум и разум да ме подкрепиш!

ТОПЛО

До тебе ми е топло
на душата и ума,
а плажът на Ахтопол
на връзката ни е кума!

Какво намерихме в морето
в пяна разпиляно?
Аз върнах в себе си детето…
и останах в таз промяна.

КАЗАНЛЪШКА МАДОНА

На Тодорка Бакърджиева – Дългата коса,
сподвижница на Ботев и Левски,
таен куриер, актриса

Ти ли в робския декор на дните
тайно си пренасяла писмата,
от ръцете мъжки бързо скрити
в топлината мека на косата?

Ти ли в прашния декор картонен
сгряваше на хората сърцата
и по калдъръма монотонен
до петите дълга, вееше косата?

Ти ли в смелостта безумна
Дунава безкраен прекоси
и от твоя подвиг огън лумна
с ореола на Мадона тебе украси?

Ти ли зад завесата изчезна
все невидима по пътя труден,
и на историческата сцена
вечно светиш като факел чуден?

От сърце сега на теб се моля,
призовавам те в деня ни днешен –
изиграй последната си роля,
нестинарка изиграй в света ни грепен!

КОННИЦА

В памет на вуйчо Георги, майор Векилски

Ти, развихрена коннице бясна,
в ритъма на грохота велик!
На път широк или в пътека тясна
ще дочуеш нашия самотен вик?

На здравия ти гръб във смутно време
да чуем вятъра сред тишината.
И с порива дълбок на твойто стреме
магически ни оседлай съдбата!

Недей да спираш нивга морна
устремения вихър на коне и хора,
свтлината луда в битка неуморна,
като жертвен огън лумнала нагоре!

Ти, коннице, развихрена, готова да умреш,
през толкова войни и огън мина.
И в неразумния си бяг ще спреш
само… в рамката на някоя картина!

БЛАГОЕВГРАД

         На Гинка Станчева

Старият театър, стари приятели, стара
любов – мои болки, истини и
вдъхновения…
Колко пъти се заричах в пътя нов
да забравя старите вълнения!

Мои болки, истини и вдъхновения,
колко ви дължа и колко още взимам?
Като вечнозелените растения –
не увяхвайте във мойта зима!

Колко дълго ще се връщам в този град
със задъхано сърце и устремена
като вятър,
за да търся, за да имам в този град
приятели, любов и оня вечен театър?

ПРОСТИ МИ

Прощавам ти недоверието,
изплезило се в ъгълчето на окото.
Прощавам ти обидните въпроси,
ревността като сгурия.
Прощавам ти, когато си отиваш,
когато ме забравяш,
когато ми прощаваш непростимото
и вярваш в нашата раздяла.
Не ти прощавам,
че без мене
можяш да живееш!

*
Тежката лапа на времето
издраска моето лице –
в тази чиста пролет,
когато сме много двама,
много и малко,
сега и после…
Не ме залъгвай с думи –
драскотините ми стигат!
Не ме приспивай с песен –
дните ми са вече глухи!
Не ме търси и с поглед,
че дните ми са слепи!
Не си отивай,
знам,
че ще се върнеш
и недей се връща,
за да останиш винаги до мен!

ТРЕВОЖНОСТ

Разтревожих лятото
със зимни спомени
и потече дъжд.
Не ги изми…
Не ги удави…
Останах да плувам,
лудо влубена
в сълзите на лятото..

СНИМКАТА

Няколко бебешки снимки,
няколко снимки от роли –
стегнали шията примки,
снимки, сърцето проболи.

Спомени, истини голи,
връзки, предателства нагли…
Все за душата се молим,
бързаме, искаме – как ли?

Животът днес си отива,
утре започва отново!
Изпивам чаша горчива,
снимката – щрак – е готова.

ЕСЕНЕН СТРИПТИЙЗ

    На актрисата Емилия Радева

Без свян дърветата се събличат
и вятър дрехите им гони –
греховно-златни ги отвлича
от оголените им клони.

А есента самотна плаче
децата й се разпиляха!
Безумни по земята скачат,
изгубени, без родна стряха.

Сънува есента сезони:
дохожда зима – снежна сватба,
април цветчетата бели рони,
със слънце лятото я радва.

Дали бе сън? Не беше сън!
Дъжд спомените й залива…
И заблуден отеква звън,
след стриптийз есента заспива.

ПРЕД ИЗВОРА НА БЕЛОНОГАТА

Дай ми, майко, шамията,
дай да я завържа, косите си да сплета,
дай ми я, майко, на мене –
момичето от града!

Дай ми, майко, престилката
да я запаша, ръкави да запретна,
дай ми я, майко, на мене,
момичето от града!

Дай ми, майко, китката,
да я закитя, да се пременя
и с гласа на мома-българка
от Майстора сякаш сторена,
да запея нависоко, нашироко,
да ме чуят надалеко
и за село, майко, да зажаля.

ГРАНИЦИ *

Няма граници за любовта,
сърце, изгарящо от обич.
Няма граници за подлостта,
за душа, обхваната от злоба!

Няма граници за песента,
за човешкото ликуване!
Няма граници за бедността,
за мечти недосънувани!

Има граници – отровни змии
свободата, стиснали за шия,
тези граници, които ний
с много мъка ще изтрием:
като кораб по земята,
като по водата – влак,
като птицата разпната
и като слепец след мрак,
дълго с границите ще се борим,
трудно границите ще преминем,
древната повеля ще повторим,
свободата скъпа да постигнем!

Без граници – ръцете нащи
в един насила ще се слеят!
Без граници душите наши
в духовност обща ще запеят!

*Стихотворението, преведено на италиански,
участва в конкурса за поезия в гр. Лече и не се класира

НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ

Тежат ми години.
Стряскат ме спомени,
заложени мини.

Аромат на старост
съска покрай мене –
изгубена младост.

Тялото се сеща.
Духът не остъпва
закъсняла среща.

РАВНОСМЕТКА

Зная, ролите онези
и мъжете ми онези,
дето скитат из света ми,
скрити белези оставят,
пълнят нощите ми с огън,
дните ми покриват с лед,
мислите ми бъркат гневно –
грешница от мене правят!

Красимира Казанджиева

Подбор на стихотворенията: Павлина Петкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.