НАДЕЖДА В ПТИЧА ПЕСЕН – Стоян Михайлов

НАДЕЖДА В ПТИЧА ПЕСЕН – поезия от Стоян Михайлов

НАДЕЖДА

Пухкав сняг навън вали –
стели пътища, полета…
Със снежинките дали
не лети към нас късмета?

Трупа, трупа сняг навън –
нежна пухкава завивка…
Сякаш пролетния звън
крие своята усмивка!

В плътна скрежна белота
спят гори, дървета, хълми…
Скоро тази самота
в стрък напролет ще покълне!

ПТИЧАТА ПЕСЕН

Посрещай утрото с усмихнати очи,
денят когато от нощта изплува.
Закътал сетен звук, за кратко замълчи,
че Божата милувка те целува!

Ти в първия човек на пътя БРАТ срещни –
съзирай радост в крачката му дръзка!
Лицето смугло с поздравът си усмихни,
та радостта в сърцето му запръска!

Стани на първото детенце мил другар
и подари му слънчев лъч в ръцете…
Нали е тъй на пролет първи минзухар
надеждата в разцъфналото цвете!

А старец ли с бастунче крета окъснял
и добродушно срещу теб наднича –
с УСМИВКА надари човека побелял,
че на живот богат е и обичал!

Раздал до край със шепи свойта топлина,
щом в сетен заник слънцето се стича –
последен ален лъч дари с човещина,
стори деня си низ от песен птича!

© Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *