е-Книги

е-книги на издателство gabriell-e-lit

Издадени е-книги

ТЪРСЕНЕ ПО ЖАНР:

ТЪРСЕНЕ ПО ЗАГЛАВИЕ НА КНИГА:


ТЪРСЕНЕ ПО АВТОР:

Име, фамилия:


Заявени e-книги в Национална агенция за ISBN

януари – март 2019


април-септември 2019

Миналото в мен - автор Габриела Цанева

Събитията, които ще разкажа, са се случили през петдесетте години на ХХ-ти век, в България.

Сега, започвайки да пиша тази книга, аз все още не знам какво точно е станало тогава. Не знам, но се надявам да науча и да разкажа.

За мен всичко започна по времето, когато се учех да чета.

***

Беше горещ ден и пътят до гробището ме бе из-морил. Едва ходех след баба и исках вече да сме стигнали до гроба. Бели каменни паметници. Някои бяха позеленели от времето и приличаха на кръстове. Други бяха нови. Стигнахме. Единственият черен гроб в гробището блестеше на слънцето като звездно небе. Спряхме. Баба извади изсъхналите цветя от вазата и сложи нови. Изскуба няколко стръка трева. Засричах имената, написани на черната плоча. Бащата, бабата и дядото на дядо ми. Не ги познавах и не ми беше мъчно за тях. Запалихме три свещи и тръгнахме. Продължихме сред белите гробове. Обърках се. Най-после баба спря пред един от тях. Как разбра точно пред кой да спре – не знаех. И за да се уверя, че не сме сбъркали, докато баба слагаше свежи цветя във вазата, аз зачетох имената върху бялата плоча. Имената на бабините родители – буква по буква ги намерих. Помнех бащата на баба. Един много, много стар дядо. Той беше все болен и мисля, че не ме познаваше. Но аз го познавах и ми беше мъчно за него. Затова поисках аз да му запаля свещичка. Да му свети – там, долу (или там, горе?!). Баба запали свещичката, аз я държах, помъчих се да я залепя на камъка. Защо задуха вятър в този горещ ден – не знам. Помня, че свещта ми угасна и баба пак я запали. Тя запали още две свещи. Първо помислих, че е зара-ди вятъра – ако угасне едната, ще останат точно две – колкото трябва. После, когато видях трите трепкащи пламъчета, помислих, че баба е забравила за моята свещ. За да съм сигурна, че всичко е наред, попитах защо сме запалили три свещи за двама мъртъвци.

* * *

И баба заплака.

Не всеки ден човек може да види как баба му плаче. Сега бих казала, че съм била потресена – от сълзите в очите й. Тогава сигурно не съм знаела тази дума. Тогава просто ми е било много, много мъчно. И сложих пухкавата си, малко мръсна и малко потна ръчичка върху все още гладката тогава бабина буза. „Бабо, защо плачеш?“ – съм попитала навярно. А тя, свлечена, седеше върху пръстта на гроба и каза: „3а леля ти Ценка… плача…“ и продължи да плаче…

Трите свещи горяха върху гроба с двама мъртъвци.

Тогава за първи път чух името на леля Ценка. Най-малката бабина сестра. Не знам кога разбрах, че момичето от снимката на стената е тя, най-малката сестра. Винаги бях мислила, че това е баба на младини – толкова много си приличаха 20-годишното момиче и 55-годишната жена.

А баба плачеше, закрила лицето си с ръце. Дори тогава, едва научила се да чета, знаех, че така се плаче само за нещо, което е загубено завинаги. „Умряла ли е?“ – питам. А баба плаче и казва – „Убиха я…“

Прочетете повече тук.


Очаквани заглавия

септември-декември 2019

1. „Алманах Литературно земеделско знаме“ – том 2.

Включва избрани произведения от в-к „Литературно земеделско знаме“ от периода 2014-2015 г. Структурата на сборника следва рубриките на вестника и с малки разлики повтаря структурата на том 1. Голямо разнообразие на жанрове и тематика, участие на нови автори. В редакционната колегия на вестника настъпват промени – Иван Селановски напуска екипа и мястото му заема Маргарита Нешкова-Дукова, първоначално като технически сътрудник, а по-късно като редактор. Съюзът на писателите земеделци приема нови членове, във вестника започват да пишат нови автори. Читателската аудитория се разширява…

2. „Толкова е рано“ – роман на Габриела Цанева

Романът е написан през 2004-2005 г., определен от авторката като „файл на промяната“. Електронен дневник, основа за създаването на две стихосбирки – „Заскрежени птици“ и „Светлата пътека към звездите“, текстът остава неиздаден повече от десетилетие. Своеобразно продължение на първия роман на Цанева „Треви под снега“ и мост към следващия…