НА МАМА, КОЯТО БЕШЕ МАРИЯ – Рени Васева

НА МАМА, КОЯТО БЕШЕ МАРИЯ – поезия на Рени Васева

Тихи улици в цветна забрава,
тишината, събирана в шепи,
отехтява по калдъръма,
нещо шепне зад портите дървени,
чака спомени под салкъмите
в дворчета радост с цвят на праскова.

Тихи улици, цветна забрава,
и е ясно, и е обичано,
птици сричат пролетна азбука,
една Мария вдига полите си
и на чешмата глезени мие…

Вятър нарича стъпки на прага й,
нарича щъркел гнездо да свие,
мартенска сватба да вдигне поляната,
венец да й вият тревите диви,
облак да ръсне ситен маргарит,
под дюшемето гущерче стопан
да пази, зима да си отиде…

Тихи улици в цветна забрава,
Мария носи слънце в утробата,
на дланта й – пчелица влюбена
нектар оставя, цвете небесно,
после литва и се изгубва
в тихите улици, в тази цветна забрава…

*

Мария стопля дланите си
на каменното огнище,
петелът разгръща утрото,
срича го буква по буква,
чете го и препрочита,
а по средата на селото
някой е спрял и пита
за къщата на Мария.
Лицето й – смугло, маслинено,
очите – сини до сребърно,
зеленото в тях се провижда,
такова живо, истинско,
лековито биле за всеки,
бяла пътека в мрака…
Помоли се, пътнико, помоли се,
Мария ще те дочака.

*

Молитвено щастие.
Денят се събужда,
наметнал одеяло от облаци.
Той е направил кафето,
лампичката във фурната свети,
мирише на тесто и ванилия.
Тя се казва Мария
и събира играчки по пода.
После присядат заедно
на масичката в ъгъла.
Денят е някак учуден.
Навън е студено и мокро,
а в очите им светят локви
на щастливо изплакани сълзи.
Той казва нещо за времето –
в смисъл, че минавало бързо
като птица политнала,
а Мария си мисли:
“Щастието молитвено!“

*

Мария влиза в притвора,
очите сълзят уморени,
забрадката черна
пристяга лицето
на челото тупти
тънка вена.
Мария пали свещица,
люлее се пламъкът кротко,
от стената Исус
смирява живота
с десница благословена.

*

Зеленоока е къщата,
къщата на Мария,
избродирана сякаш
в гоблена на планината.
А Мария върви
сама след козата си,
като черги от ракла
се стелят пред нея
августовски меки треви.

И Мария върви,
говори си с бога,
а тревогата
като огън суши
под стъпките й тревите,
заплита в сърцето възли
за синовете,
издигнали кръстове
от житейските си съдби.

И Мария върви,
все още върви
по тревите на хълма,
петите болят,
а пръстите стискат тояжка,
още малко, Мария,
ще стигнеш до края на пътя,
все по хълма върви,
той извира направо
от небесните сини води.

Рени Васева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *