„НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В СРЕДАТА“ – Надежда Цанева

„НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В СРЕДАТА“ – сборник със стихове и статии на Надежда Александрова Цанева

ПЪРВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО gabriell-e-lit

Първата книга на издателство gabriell-e-lit вече е литературен факт! „На попрището жизнено в сре-дата“, автор Надежда Александрова-Цанева, е публикувана като e-book във формат .pdf на 24.01.2019 г. и във формат .epub на 15.02.2019 г. и е достъпна за свободно четене на сайта на издателството и на сайта на арт-платформа gabriell-e-lit в двата популярни формата, а до 31 март любителите на поезията и публицистиката ще имат и печатната книга!

КОМПОЦИЗИЯ

Композиционно, литературният сборник е изграден от три части, като първите две са в мерена реч, условно наречени „лирика“ и „импресии“.  Поетичният стил на Надежда Цанева, обаче, е по-скоро експресивен, образно-сетивен. Поетесата търси и улавя мига – болката, щастието, липсата, разочарованието, изплъзването на мига, предопределеността, красотата, любовта и надеждата, фрагментът, който изгражда цялото и цялото, което се разпада. И именно тук, в хаоса на отломките, в отсъствието на на равновесие и опорна плоскост, лирическият аз открива и прокламира програмната същност на произведението, която се превръща в спасителен мост, по който авторът се завръща отново в живота си:

„Не ме придумвай,

че покоят е живот –

покой не искам.

Мъртвите почиват.”

В третата част са събрани няколко публикувани през годините статии, в които виждаме един друг образ, твърде различен от лирическия аз на поетесата. И този образ е образът на гражданина, който иска да промени света и го променя – с думите си и с ясната си позиция за развитието на обществото.

Ценен документ за времето, като кехлибар, затворил в златисто-прозрачния си обем златисто-призрачните мигове на онова, което вече започва да става история.

Една книга, която заслужава да бъде прочетена!

СТИХОВЕ

ПУСНИ МЕ ДА ЛЕТЯ

Много трудно вървя през пространството-време.

Все се спъвам,

и падам,

и ставам.

Губя представа –

къде съм.

Изоставам.

Изпреварват ме коли, хора, костенурки и охлюви,

с изранени нозе тичам по пътя – напред.

И протягам ръце, и безумна крещя срещу вятъра,

и стихията грозна нежно зова:

„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,

понеси ме над калната мръсна земя,

в мушица превърни ме

и делече от всички ме пусни да летя!”

БЯЛА ЛИЛИЯ

Искам да съм бяла лилия в водата –

или бърза птица – да летя в житата,

или да съм кораб, в космоса зареян

и „Аз” нека бъда, но да не старея…

Не. Не искам нищо. Късно се реших.

С лилията нежна друга друг закичи.

Птицата красива вече не лети,

в корабите няма кой да се качи….

© радакционна статия на списание „Картини с думи и багри

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.