НЕОТКРАДНАТ ЖИВОТ – стихотворения на Тодор Билчев

РОДИТЕЛИ НА ЛЮБОВТА

Когато зашумят лозниците
и кехлибарена сълза отронят,
не можем да виним ний жриците,
че дявола не искат да прогонят.

Във нощ такава всички са едно.
И Бог, и дявол с вино се опиват.
В магьосаното гроздово зърно
красиво с грозно заедно заспиват.

И сам сега човекът остава.
Коя е истината, как да узнай?
Душата най-лесно се предава,
когато мисли си, че е във Рая…

Тогава изплува и любовта.
Представят си – създаде я виното.
Оказва се, обаче, че и тя
зачената е от злото и доброто.

12.04.2022

ПЕРДЕ ЛЕТИ В НЕБЕТО

А старческата мъка вече, гледам,
обесено перде е на прозорец.
Дали това е изходът последен
или ще може още да поспори

старикът беден, вече сам със себе?
Но виждам през прозореца отворен,
откъснато перде лети в небето.
Тогава, сещам се, е свършил спорът…

5.04.2022 г.

НЕОТКРАДНАТ ЖИВОТ

Умираме бавно.
Почти всеки миг.
Да мреш е забавно.
И даже без вик.

Ей тъй, изпарени,
къде ли ще спрем?
В живот уморени,
все пак ще умрем.

И що ли да сторим,
какво да решим?
Че даже да спорим,
то пак ще сгрешим.

Но живи е важно
тук да не умрем.
Животът е кражба.
А ний не крадем.

Тодор Билчев