НЕПОКЪТНАТОСТ – поезия на Деси Цветкова

*

Неизменно въртят се планетите,
но понякога даже те
променят наклона на оста си.
Непокътнати само спомените просветват,
и душата, тя нали е вечна.

ЩАСТЛИВИЯТ ВЛАК

По пътеката на неоновите фенери
Минава влакът за Радостландия.
Пресича гарите на целунатите Венери,
Продължава северно чак до Фландрия.
И през изкуствени светлини,
през тъмата, през Севера,
Стига крайната точка на пътя –
на лятото хребета …

ДВЕ ЛИЦА

Като аскетичен
отшелник,
зимата
скромна красота
раздава,
оголени дървета,
студ
и черна пръст.
Но облече ли бялата премяна,
снегът блести
като наметалото на Папата
от балкона във
Ватикана.

20.01.2022

ОБЯСНЕНИЕ

Бледи сенки в полумрака
протягат ръце към прозореца,
сякаш искат да влязат,
но не през прага.
Напрегнато се удължават…
Клоните на върбата
почукват с очертания по стъклото.
Като послания на влюбения минувач.

МАЛОВЕЛИЧИЕ

Има едни такива дни,
стоиш си в раковината,
мислиш си, че се движиш,
че преместваш Сизифов камък…
Че като се скриеш,
никой няма да забележи
колко си малък.
Така си е…
Само когато крилете си,
закърнели от неупотреба,
разтвориш,
ще усетиш наистина
колко си малък…
Молекула от тялото
на Вселената…
28.12.2021

*

Шишарки
се гонят
по покрива
на бялата църква.
Гълъби
надничат
през витражите.
Сняг
от небесата
като сноп светлина
прехвърква.
Иконостасът
е в тон адажио.

Камбаната възвестява.

Създателят
всички свои чеда
поздравява,
праща им един
свой специален
Син Божи.

СИНИЯТ СЪН

Зад този сън
навярно синя приказка се крие.
Блещукат сините криле на водни кончета.
Небесно зарево
от Коледна магия
над синьо рождество отново ще започне.
И сини камъчета правят през снега пътека.
Сънят ми в синева ме води,
и извор син към мене е потекъл.
Сънувам синята природа,
сънувам, няма вече Ковид…

Деси Цветкова