НЕ ЖЕНА – Надежда Радева

НЕ ЖЕНА – поема от Надежда Радева

Стоенето до мъртъвците ни придава важност.

На Теб

1.

Заслушан в туптенето на сърцето ми,
казваш, че бие странно…
Не ти идва наум, че можеш да разчетеш ударите,
ако си наясно с морзовата азбука, примерно.
После, загледан в очите ми, ти се струват палави,
тоест – не съответстват на замисленото ми сърце…
Откриваш челото ми (изпод косата),
защото „точно така съм красива”…
Изследовател ли си или мъж,
който иска да бъде обичан?

Други мъже (преди теб)
умееха да се наслаждават на хармонията:
от извивките на гърдите през цвета на очите ми
до къдриците над лицето.
Ето така се печели любов!…
Всички задълбочени анализи са досадни (на жените)
и се отърсваме от тях по възможно най-бързия начин.

2.

Ти не си от мъжете, които се влюбват до лудост.
Ти си от тихите страстни мъже, свикнали първо да страдат:
два метра квадратни земя си откупват
и я ограждат с циментов бордюр.
Плевят я напролет,
обикновено около Черешова задушница.
Запазено място за посещения.
Но непременно се ходи сам…
Ти не си от мъжете, които се влюбват до лудост.
Ти си от тези, които обичат
веднъж.

3.

Усмихна се, когато твой приятел
дойде на уговорената среща,
седнахте рамо до рамо и показахте, че сте близки.
Усмихна се, но нямаше какво да му кажеш.
Неловко ти стана, забелязвайки, че е пътник.
Всичката проза, която години наред ви разделяше,
сега натежа, но ти (със силните си рамене) я понесе…
И се почувства важен,
защото трудно се срива другарството.

4.

Бих искала толкова много неща да ти кажа…
Ако знаех, че няма да минат като летния вятър (без полъх),
ако знаех, че някакси ще те докоснат…
Ти четеш по очите ми.
Но отвътре не вярвам. Истински ли са?
Или драскотини – част от тялото?
Тези очи и тези ръце, стъпалата ми, кожата,
бялото ми излъчване вечер, неравностите по лицето…
Всеки щрих, несъвършено създаден, те впечатлява,
но ТОВА не съм аз!

Друго бих искала да ти кажа:
ако можеш да четеш не по ударите на сърцето,
а по нежните ми струни леко пръсти да приплъзнеш
и смирено се въздигнеш (да напуснеш свойто място),
ако можеш да говориш – искрено – пред светлината,
ако можеш да се молиш (че молитвата е свята!) –
аз ще бъда там, във тебе – не в пръстта, а в синевата,
като капчица от НЕГО (би могъл да ме изпиеш)…
Аз съм твойта сила нежна –
позволи си да я имаш…

5.

Между имейлите и скайпа,
ежедневно в есемесните разговори,
освободени да пътуваме (ако има гориво в колата ни),
препънати от мисли и политащи в мисълта си,
очакваме, че ще ни има (правим схеми за лятото),
пием бири и се целуваме, спорим за клюки мръсни,
децата ни ни изненадват, сериозните връзки ни объркват;
чудим се как по-бързо да станем съвършени,
ако може с магическа пръчка да се събудим – обновени;
дали сме щастливи – не ни интересува,
светът е загиващ, дайте да флиртуваме!

Превъзмогваме разстояния, но се делим на полове –
на мъжете – състояние, на жените – любов, или?
Ако прочетем дебелите книги,
ако запомним препоръките,
ако веднъж седмично ходим на фитнес
и на йога (за да не луднем),
дали ще можем изобщо някога
да остареем от ангажименти,
както и да е! Да започваме отначало
просто нямаме време…
Но защо отричаме, че това сме ние –
непознатите в огледалото?
Накъде отиваме (днеска, утре…),
май имахме други планове?!

6.

На края (на живота) дори не вярваме, че е било,
че толкова бързо е минало всичко
и колко спомени са останали (за какво)
да ни боли, че достойните все ще ни липсват.
Вярваме (ли?!), че са на друго място –
по-добро и… завинаги.
Едно трябва със сигурност –
да благодарим, че ги е имало.

……………..

Трудно се тръгва оттук, грешките не ни пускат.
Стоим на прага и се чувстваме важни. (!)
Участваме в преброяването – колко милиарда сме вече?
(Ха, ха – всяка секунда числото се сменя…)

Затова – не се сърди,
не ме карай да се чувствам виновна,
че притискам мъжките ти гърди
(когато насън неспокоен си),
че толкова много топлина искам от тебе да взема
(не друго!).
Ако имаш сили да понесеш – не жена –
твоята нежност
ще бъда!

"Не жена" - Надежда Радева

© Надежда Радева
Поемата е публикувана в стихосбирката на Надежда Радева „Не жена” (2014)

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *