НОВАТА РЕЛИГИЯ – Николай Николов

НОВАТА РЕЛИГИЯ – статия на Николай Николов

РЕЛИГИЯТА НА СТРАХА

Невъзможността да възприемаме новото се корени в страхът. Страхът е онова състояние на мозъка, което прави невъзможно разумното мислене.

Разумното мислене е продукт на обективното възприемане на реалността, анализ и информиран избор. Докато страхът доминира над разума, вероятността за успех в намирането на решение на какъвто и да е било проблем е меко казано минимален.

Лутащото се съзнание търси вероятни развития и сценарии, изключвайки единствения очевиден ход. За да се преодолее бариерата, която страхът поставя пред разума са необходими години медитация, алкохол или наркотични вещества, или – просто втвърдяване на волята. Или иначе казано – осъзнато желание за промяна в начинът на мислене.

*

Това, което възпитават в момента медии, политически партии, социолози, антрополози и всеки, който под една или друга форма успее да намери аудитория, е обърканост. Тя, от своя страна,  създава страх от вземане на решения.

Ако за един проблем, без значение какъв е – политически, юридически, стратегически и т. н., се потърси най- доброто решение, то едва ли би могло да бъде намерено. Всеки един от евентуалните участници в намирането му, в зависимост от собствените си идеи, възпитание, религия, цвят – политически или на кожата, дори в зависимост от пропътуваните километри/,  ще приеме  различно предложение.

Умението на медиите да насочват голяма част от дадена група хора да приемат дадена идея или мнение за своя собствена, е изкуство и парадокс същевременно. Или, по-скоро би трябвало да се формулира като манипулация на съзнанието на определена група хора.

*

Един кратък поглед в съществуването на медиите ще ни убеди (надявам се), че от създаването си през фараонско време, а по-късно в римско, и още по-късно в Средновековна Европа и Китай, до „Таймс” и „Обзървър”, от CNN до BTV и Алфа ТВ – имат една цел. Разпространяване на новини, мнения и анализи, придружени от реклами. Изглежда зловещо. Докато четеш или слушаш нечие мнение, което, да кажем, не е толкова страшно, освен ако не става въпрос за   „Дер Щюрмер” например, ти казват какво точно ти липсва на трапезата, как да изглеждаш, и най-страшното – как да мислиш.

По-точно – как да спреш да мислиш, защото някой друг ще го направи вместо тебе. Ако си средно статистически работник, както 90 % от населението на света, който прекарва не по-малко от 40 часа седмично в трудене за набавяне на калории, които да продължат процеса  на работене, а в някои не много чести случаи и да осигурят и всичко останало от което се нуждае работещият и най- близкото му обкръжение – семейството му да кажем.

В края на работния ден работилият е на предела на силите си. При процеса на възстановяването си прекарва не по-малко от още 40 часа седмично в гледане на реклами, докато стои с увиснало чене пред телевизора или се рови в мрежата в опит да се информира по някакъв въпрос, който го интересува. По-вероятно е в края на търсенето да бъде по-объркан, отколкото в началото. И ако е започнал потънал в неведение, да завърши удавен в неведение.

Човешкият мозък, явно, при проектирането си е бил замислен по друг начин, но или нещо се е объркало в производствения процес, или технологията по създаването му е била недостатъчно усъвършенствана. За това, съдя по факта, че е абсолютно възможно една и съща идея да възникне едновременно в главата на повече от един човек. Има много потвърждения, от математически формули до патентни права. Фактът, че съществуват 120 точки КИ и 80 едновременно, в една и съща реалност и време, колкото и относително да е като величина, ме навежда на мисълта, че или има грешка в смятането на точките, или процесът някъде се е компрометирал.

*

Тревожи ме фактът, че зад пулта с копчетата на ядрените бомби може да е седнал някой от тези, които не мислят много, или са неспособни да мислят.

В хилядолетната си история човечеството е стигнало до Хартата за правата на човека и е предпоставило, че всички хора са равни. След още няколко хилядолетия писана, а вече и снимана история, може би ще се стигне до реалното й прилагане.

В стремежа си да налагат объркване и разделение на обществата на расов, религиозен, партиен, имотен, национален, етнически, дори на „корона вирус“ признак, медиите нямат равни.

*

Ползата от разделение в обществото имат всички управляващи.

В идеята на хората да се разделят на управляващи и управлявани има нещо толкова гнило, че болният мозък, който е успял да го осъществи може да бъде определен като чистото Зло! Това Зло се мултиплицира във всяка една общност и в крайна сметка, рано или късно, води до война.

Тази страна на Злото е блестяща възможност за всички управляващи да извлекът дивидент, най-вече финансов.

Войната дава невероятна възможност за забогатяване. Както в древността, така и в наши дни нуждата от война се представя на обществата (под общества разбирам  народите, етносите, политическите партии и различните групи, които се формират в рамките на други групи) като някаква неизбежна форма на прилагане на насилие, която ще доведе до просперитет. Посочва се врагът – този, който пречи на еманацията на просперитета и буквално на дишането.

Въпрос на пропаганда е да се предостави възможността на неособено образованите маси да разнасят с пламнали от възторг очи лозунгите на нечии интереси, облечени в гръмки патриотични фрази.

*

Този сценарий съществува от възникването на обществата. Най-вероятно ще се напише нов или при окончателното израстване на начина на мислене на абсолютно всички хора, или с края на самите общества.

Управляващите продължават да пробутват  и към момента този неостаряващ в продължение на 10 000 години сценарий.

Защо работи? Защото хората отказват да мислят. Защо?

Немисленето е в основата на всичко. Ако всеки осъзнава нуждата от мислене, за да може да прозре какво точно му казват управляващите, ще изчезне необходимостта от управляващи.

В момента те си приписват заслугата, че мислят вместо тези, които управляват и взимат най-добрите решения за тях самите, като дори не пропускат да изтъкнат нуждата на управляваните от управление…

Можем да приведем хиляди примери за това как диктатори, царе, князе и др., както и политически партии са идвали на власт и рано или късно са се сривали под тежестта на  собствените си лъжи.

В момента, в който хората разберат, че са лъгани и манипулирани, те отхвърлят управлението, каквото и да е то. Възцарява се хаос за известно време. След което неминуемо следва избиране на същото, с надеждата да не е чак толкова лошо както преди. След известен период от време, обикновено със смяната на едно поколение, събитията се повтарят.

Ако приемем, че след всяка смяна на властта на дадена нация тя е с една идея по-добра /по-развита духовно и материално по-обезпечена/, вече трябваше да сме в космоса откъм духовност, образование, развитие на личността и напълно материално задоволени. Ако, разбира се, можеше натрупаните негативите от всяко управление да не бъдат повтаряни.

Но, цикълът се повтаря неминуемо и се връщаме пак в началото. Там, където прагът на търпимост е нисък, а очакванията са големи.

Ако съществува универсална формула как да разберем кога управляващите ни лъжат, ще бъде много лесно да се отсее зърното от плявата. За съжаление, практиката показва, че управляващите винаги лъжат. И мислят за собствените си интереси и интересите на тези, които са им полезни, да запазят властта си.

Това е валидно и в обратната посока – тези, които прокарват интереса си чрез управляващите, имат интерес от запазване на статуквото.

Николай Николов

Следва продължение

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.