НОВИТЕ АВТОРИ – редакционна статия

НОВИТЕ АВТОРИ В СПИСАНИЕТО – редакционна статия

Истинско богатство от нови автори – познати и непознати имена, творящи в различни жанрове на словесното и визуалните изкуства, те правят списанието цветен калейдоскоп на съвременното творчество в България.

Ще започнем с плеядата поети от Пловдив и Асеновград, с които се запознахме чрез литературния сборник „Те обичат Асеновград“, представени от Йордан Кожухаров и Иванка Лапавичева и хайку сбирката на пловдивски хайджини, представена от Иванка Янкова: Антонио Стазола, Екатерина Томова, Елена Диварова, Емилия Петрова-Зъбова, Милена Стоянова, Нели Бекярова, Никола Гигов, Петър Динчев, Радка Атанасова-Топалова, Светла Караянева, Славка зашева, Спаска Попова, Стефка Тотева, д-р Александра Кирева, Славка Ставрева, Христо Ке Пела и други, вече публикувани в списанието автори.

Ще преминем през имената на поети, писатели и художници, свързани с град Бяла и региона, представени от Павлина Петкова, като художника Александър Петров, за да стигнем до талантливите млади поетеси Дария Георгиева /само на 14 г./ и Веселина Башова, които сами намериха път към списанието.

Не мога да не спомена още Димитър Анакиев – един, без преувеличение, световен автор, както и Димитър Горсов, Иван Антонов, Красимира Казанджиева, Лъчезар Селяшки, Снежана Стамова, чиито творби обогатяват съдържанието на настоящия брой и духовно-естетическия хоризонт и сетивната чувствителност на читателя.

Чрез подбора на Иванка Янкова за рубриката „Незаглъхващи гласове“ се докоснахме до творчеството на класиците на японската поезия и майстори на хайку Мацуо Башо, Йоса Бусон и Кобаяши Исса, а Йордан Кожухаров, за рубриката „В паметта ни“ ни поднесе вечно живата поезия на незабравимата Петя Дубарова. Роси Савова, освен че ни запозна с творческата история на поетичния клуб в Козлодуй, ни представи и 90-годишния учител от Варна Павел Величков. Борис Цветанов, чрез новия за списанието автор Калин Симеонов ни показа творческите търсения на Борис Рахнев.

*

Нашият избор във визуалните изкуства бе продиктуван от два основни мотива.

Първият е желанието ни да подкрепим народа на Украйна в битката му за своята и за нашата, европейска свобода, а вторият – да проследяваме и представяме творческите търсения и изяви на авторите на списанието. Така, следвайки първия от тях се запознахме и представихме на читателите младата украинска художничка Тамара Турлюн и решихме да впишем в нашата рамка картините в „три цвята“ на големия наш художник проф. Греди Асса.

По следите на втория усетихме „полъха на Изтока“ и последвахме вече представяните в списанието художници Александър Теллалим, Венелина Петкова, Детелина Тихолова и Николай Пенчев в тяхното съзерцание, за да предадем и на читателя очарованието и изяществото на калиграфското изкуство и техниката суми-е. Тази изложба се отрази и в поетичното огледало на Александра Ивойлова, което пък освети „душата на дървото“.

Оказа се, че нашите водещи мотиви се преплетоха в съвместната изложба на Александра Ивойлова и Таня Иванова Цанова, още един нов автор в списанието, в която едновременно представихме поетичното и визуално творчество на Александра и скулптурите на Таня, дала дом на душата на дървото в своите дървени фигури и дом на майка и дете от Украйна в своя собствен дом.

Така стигнахме до идеята да представим в рубриката „На фокус“ първия чуждестранен автор – украинецът Тарас Шевченко с неговото поетично и живописно наследство и да направим списанието дом за украинската художествена традиция и съвременност.

*

Още когато подготвяхме статията „Списанието и войната“, поместена в брой 1/2022, у нас се зароди една идея, която тогава изглеждаше неуместна и ненужна на фона на прииждащите бежанци, изгубили всичко, които се нуждаят от подслон и най-необходимото за оцеляването си.

Но, войната вече има друга динамика и други измерения. Превръща се в стационарна, във война на воля и устойчивост, във война, която трябва да задържи нашественика и да спечели обратно завзетите територии. Хората, останали без дома си в родината вече се нуждаят от нещо повече от оцеляване във временния си пристан. Може би – от искрица духовност, която изкуството може да даде.

Ние, като издателство и списание за литература и визуални изкуства можем да дадем това – почти ненужното; ненасъщното изкуство, ненасъщната трибуна за изява и връзка с нормалността на предвоенното битие.

По този начин ще дадем възможност и на българското общество, което прие повече от сто хиляди бежанци от Украйна да се запознае с културата и изкуството на тази страна, за да интегрира нейните хора още по-пълно и с по-голямо разбиране.

редакционна статия

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.