НОВИ КНИГИ в периода юли – септември 2021
НОВИТЕ ИЗДАНИЯ
„СЛЕД ДЕВЕТИ, СЛЕД ДЕСЕТИ“
Отдавна очакваното от читателите второ, допълнено издание на сатиричната стихосбирка на Христо Ангелов „След девети, след десети“ излезе от печат на 09.09., тъй като не искахме да чакаме до 10.11.
След изчистения дизайн на корицата на първото издание, новото ни посреща и провокира с авторска картина на Габриела Цанева, която привлече вниманието на читателите при първата им среща „на живо“ с томчето.
Това се случи в рамките на „Десант на книгата“, само седмица след изсъхването на мастилото.
„БУРЯТА СПЛИТА РЪЦЕ“
Защо отново „Бурята сплита ръце“, само 5 години след първото издание на изд. „Захарий Стоянов“? Защо сега?
Настоящото издание е напълно идентично в текстово отношение с първото, поради актуалното звучене на поезията и публицистичните фрагменти в стихосбирката. Изненадата за читателите е нейната цветна версия.
Но не багрите ни накараха да осъществим този проект в началото на юли, а именно думите, чието послание остава болезнено-непроменено от написването им, до днес. Защото днес всички ние, като личности и общество, отново сме изправени пред избор – да маскираме злото като добро и със затворени очи и спящи да продължим да съществуваме в тоталитарната държава, градена през последните 12 години, или да разкъсаме веригите на лепкавите наслоения на мутренската реалност и с чисти чела да продължим напред.
Ще споделим мнението за книгата на двама души, които дълбоко уважаваме и които вече не са между нас.
Георги Пинчев:
Прочетох книгата на един дъх, но не веднъж.
Тук всяка дума е многопластова, претоварена със съдържание, което гради сложна смес между лично-интимното и гражданското отхвърляне на грозотата в обществото, а това, в душата на читателя нагнетява буря, която е водеща в заглавието и в цялата стихосбирка.
Сложен стих, без аналог в българската лирика. Истинска гражданска поезия, с която всеки човек съпреживява свой мъчителен катарзис.
„Бурята сплита ръце” е най-високият връх в творчеството на Габриела Цанева, поне до настоящия момент.
Проф. д-р Иван Байчев:
Дарбата, дами и господа, е велика работа! В една от книгите си написах: „Училище за дарба няма.“ Това чудо или го имаш, или го нямаш.
Поетичната книга на Габриела Цанева „Бурята сплита ръце“, е поредното доказателство за това.
Много са достойнствата на тази книга. Повечето от тях обективно и компетентно, както впрочем винаги, бяха посочени от драматурга г-н Крум Гергицов[1].
Аз ще посоча – за да подчертая, само две от тях.
Първо – безспорната поетична дарба на авторката, подплатена с ярка творческа амбициозност, искряща емоционалност и невероятна сила на духа.
И второ – подчертаната честна, искрена и смела гражданска позиция.
Позволете само два-три съвсем кратки цитата:
„Пустинята настъпва с бързи стъпки.
Засипва ни,
под пясъците спим,
а някъде далече
тътне
сблъсък на интереси, на пари,
няма идеали, няма мечти,
нищо не е чисто,
нищо, че блести.“
……………
„Докъде стигнахме…
Не просто
избираме
измежду две злини по-малката,
а маскираме
злото като добро…
За да можем по-лесно
да го преглътнем ли?
Или –
за да може по-лесно
да бъде пробутано
в гърлата на онези,
които блеят от възторг по всичко,
което е направено да изглежда
демократично…“
А каква сила напира от текста на предисловието към втората част на книгата!
Цитирам само последните два реда: „Оставам тук, в моята страна – да плувам срещу потопа… Защото мога – да плувам… И може би – да ловя удавници…“
Поздравявам Ви за това, Габриела. Вие сте достоен пример за всички, които боравят с литературното слово. Бъдете здрава! И продължавайте да плувате срещу потопа и да ловите удавници!
редакционна статия
[1] Рецензията на Крум Гергицов е публикувана в брой 0/2018 на сп. „Картини с думи и багри
