НОЩИ – Александър Алекс. Дъбнишки

НОЩИ – поезия на Александър Алекс. Дъбнишки

КВАДРИГА С ЧЕРНИ КОНЕ

„Господи, бях забравил колко е страшно,
няма ни една нотка на упование.“
Джон Стайнбек, На изток от рая

Висяха нощи,
като дни се мятаха събудени,
сърцето бясно блъскаше гърди −
тъй птица под завързано небе
умира, не лети.

Мълчаха нощи − неми дни.
Притиснати в едно
без сън души мълчаха,
гърлата гълтаха догадки страшни,
въпроси без следи.
Умрели нощи, неродени дни.

Висеше нещо, името мълчи.
И зейваше врата, за нищото пробудена,
сякаш скърцаха въжа
и нещо пишеха по кожата ожулена.
Уплашени устата помятаха слова…

Незатворени очи; без думи е нощта…

*

Когато и с погледа усетиш
секунди да препускат
като уплашени коне,
а под копитата
задъхано искрите гаснат
като за миг помислени
неказвани слова,
пред теб когато видиш
сянка да пропада и
от мястото и крачка те дели,
тогава с всяка фибра
очакване ще станеш
за само миг. И миг след туй
върху теб ще се стовари
частицата ти дял
от вечния Армагедон.

Отиваха си дни.
И вече беше нощ…

*

Летяха облаците в уплах,
ненамерен от слова;
летяха думи,
неприютени от неща.
Бе свят от погледи
отнети от очи,
мятащи се мисли
в гаснещи тела.
Нощ се гърчеше
в последни тръпки
на съхнещи уста.

*

Изпод буците,
отърсвайки от себе си пръстта,
с изтръпнали нозе
изпълзя, показа се денят.
Застинал беше в гърлото му
хрип, трясък
в главата му кънтеше.

Първи стъпки, първи ден вървеше.
Плюеше утробата му тъмнина…

ТЕАТЪР

Пред тази нощ
вратите си
забравата затваря.
Театърът във нея
е един и същ;
далечен глас отсъдил е билети,
за отказ думи е нямала уста.
Отново артистите възкръсват,
зрителите му стълпени
преглъщат своя страх.
Притискат се душа в душа.
Един побъркан конферанс
със самовлюбени слова
завесата издърпва;
знак подала е глава.
И пантомимата започва,
зрител подир зрител
към сцената
артистите повеждат.
Гърчове замират в тъмнина.

Накрая, останали сами,
артистите си ръкопляскат,
покланят се един на друг;
от букетите във тъмното
изтекла е боя.
Очаква артистите кола.
След тях завесата се спуска;
в земята свят
попил е със нощта.

Александър Алекс. Дъбнишки

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.