НЧ „БАЧО КИРО – 1869“, Бяла черква – Анастасия Георгиева

ОГЪНЯТ НА ЧИТАЛИЩНАТА ИДЕЯ – статия на Анастасия Георгиева

Белочерковското  читалище  не е просто едно от хилядите, то е Първото селско читалище в България. 

Историята ни препраща към годините преди Освобождението, в далечния зимен ден на 21 декември 1869 година, когато върху страниците на читалищната Кондика Бачо Киро написва: „Ний всички селяни от с. Горни Турчета с братско съгласие и от любов към учението отворихме си читалище, на което първата цел е да събуди що-годе учение между младите наши селяни, които са имали злочестината да останат неучени и втората цел – да разпръсква що-годе учението и по околните наши братя българи, дето са в селата.”

Относно възникването на Белочерковското читалище сериозни проучвания преди през 2017 г. направи г-н Николай Теодосиев – редактор и издател на списание „БЧ“, автор на няколко ценни книги с исторически изследвания, сред които „Родословие на Бяла черква 1720-1920 г“ и внушителният по съдържание сборник „Бяла черква“. Той доказва, че реалната дейност на читалището в Бяла черква започва много по-рано, още през 1866 г.

Създадено с името „Селска любов”, преименувано по-късно в читалище „Селски труд” и „Труд”, днес то носи името на своя създател  и годината на създаването си – НЧ „Бачо Киро – 1869”.

Възрожденският дух подбужда учредителите към вдъхновена просветна дейност, която скоро превръща читалището в оживено културно средище. Поставя се началото на Първата селска читалищна библиотека, създадена със спомоществователството на родолюбиви българи.

През 1870 г. Бачо Киро организира към читалището  театрална трупа, която изнася представления в Михалци, Мусина и други селища в района. Бачокировата театрална трупа се смята за първият пътуващ селски театър в България, а сестра му – Анка – за първата актриса.

Читалище „Селска любов” става и първият издател на произведенията на Бачо Киро.         В читалищната кондика са вписани имената на спомоществователите. Дълъг е списъкът на дарителите, чиито имена и пожълтели снимка и до днес се пазят в архивите.

Учредителите на читалището стават и основатели на тайния революционен комитет, а читалището е неговото открито лице. 101 белочерковци – читалищни членове и привърженици- поемат пътя към Балкана, последвали своя учител в оная паметна вечер на 28 април 1876. 75 от тях оставят костите си в Дряновския манастир, а Бачо Киро е обесен в Търново.

След Освобождението читалище „Труд” възобновява дейността си и продължава просветната традиция. Събират се разпилените книги, купуват се нови, продължава театралната дейност под ръководството на свещ. Франгов – първият читалищен председател след Освобождението.

Редица видни личности са израсли под покрива на Белочерковското читалище. От създаването си до днес в читалището ни са работили много самодейни състави.

През 1923 г. към читалището се организира хоров състав под диригентството на Николай Коликовски. Този хор развива най-богата дейност и достига забележителни успехи през периода 1951 – 1955 г. под диригентството на Върбан Рангелов – музикант с висока култура, добър организаторски талант, обичан и уважаван от белочерковци до днес.

Мъжкият хор за възрожденски песни, ръководен от д-р Леваков, също оставя дълбоки следи в културния живот на града ни. Състав с богат репертоар, специална четническа униформа и многобройни участия в различни чествания и юбилейни годишнини.

По-късно към читалището е организиран и дамски хор, ръководен от дългогодишната учителка по музика Тодорка Ахтарова, който за кратка време постига големи успехи. Впоследствие той прераства в смесен хор, който се ръководи от Борис Цачев, работил едновременно и като преподавател в детската музикална школа.Към читалището ни са работили през годините и група за стари градски песни, и танцов състав, и тамбурашки оркестър.

Читалището в Бяла черква преживя вече 150 години. Десетилетие след десетилетие, то просвещава и възпитава млади и стари във вековните традиции на българското.

Днес се опитваме да съчетаваме традиции и новаторство и се стремим да намерим своето място в новото време, изпълнило живота ни с компютри и високи технологии и да отговорим на неговите изисквания. И днес читалището поддържа богата библиотека с над 28000 тома фонд и четири броя компютърни конфигурации. От 2007 година библиотеката разполага с библиотечен софтуер E-lib–електронен каталог. Читалището  урежда изложби, организира  празници и поддържа традициите. 

С уреждането на етнографската музейна експозиция  в старата читалищна сграда осъществихме една отдавнашна мечта – да съберем материалното и духовно богатство на нашия град през годините.

Тази година Етнографската експозиция стана на 15 години. Идеята за нея се зароди през 2003 г. и я осъществихме, като разработихме  и спечелихме проект по програма „Живо наследство“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ – София. Интересът към нея нараства и тя е желан обект за посещение наред с четирите музейни експозиции на Исторически музей – Бяла черква.

Днес към читалището работят няколко състава: Детска вокална група за автентичен фолклор „От извора” и женска вокална група с ръководител г-жа Живка Денчева; самодеен театър с ръководител г-н Данчо Колев  и школа по спортни танци с ръководител г-н Светлозар Найденов.

Настоящият 150-годишен юбилей носи завета на поколения читалищни дейци, записали имената си в читалищната летопис. Нека са честити и благати всички, които носят в душите си огъня на читалищната идея!

© Анастасия Георгиева, директор на Исторически музей – Бяла черква и председател на НЧ „Бачо Киро – 1869”, гр. Бяла черква, обл. Велико Търново

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.