ОБИЧАМ ЖИВОТА – Веселина Башова

ОБИЧАМ ЖИВОТА – стихотворение на Веселина Башова

Не искам да гледам
как ръцете изстискват
от тубичка живота ми
последния свеж ден
върху четката
за човешка хигиена.
Очите ми се пълнят
със сълзи заради загубата.
Защо да трия емайла
от усмивката на мига си ?
Сияност – притежава я
добрата ми стара душа…
Миналото и бъдещето
те са тези, които разпъват
на кръст сърцето ми
и то не издържа на болката
от забитите в плътта ми
Исусови гвоздеи.

И ако мога да отмия
красотата на момента,
ще дойде ли по- добър?
Със следващия сапунен мехур,
който мислите ми
се опитват да схванат.
Миг след миг..
Пастата свършва…
Четката ми също
е заприличала
на рошаво куче,
което вие като сирена
в гръдната ми кошница.
Как да блесне усмивка
на студените ми устни
и в този…
последен момент?
(Чувала съм, че идва,
но не го очаквам …)
Не го искам с изправен
змийски гръбнак
в моята четка за зъби..
Моля се времето ми
да има челюсти
със здрави и бели
себеподобни мигове..

Късчета от място, в което
да чувствам , че дишам,
че съм жива в тялото си.
Взаимопомощ…
На това ме учи клетката,
в която ще се приютя
за част от секундата,
за да разбера гнева си.
За да осъзная безполезността
на себеусилията си.

Вечното движение
на ангажирани стрелки
и дъвчене на
нетърпеливо време.
Защо да бързам.

Оглеждам се.В този момент ли?
Да сега…
Забавям крачка и
за малко да хлътна
в пломбата на мъдреца,
когато уханието
на вечността ме спасява.

Веселина Башова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.