ОБИЧ – стихотворения на Габриела Жекова, 12 г.

ОБИЧ

Знаеш ли, че като кажеш
на някого, че го обичаш,
знаеш ли, че ненжно
в душата му надничаш.

А той усмихнат с обич
те прегръща,
с нежност и любов жеста
той ти връща.

Колко е красиво, когато
хората помежду си се разбират,
и по човешки лесно път
към другите намират.

Знаеш ли, че направиш ли добро
то никога не се забравя,
добър човек ще си отана аз,
и светла диря след мене ще оставя.

Хубаво е с нежни думи,
човешката душа да галиш
Говори ги с чувство,
без сърце да жалиш.

2021 г.

МОРЕТО

В България на изток под синьото небе,
бързат реките да се влеят в Черното море.
Дар божествен и толкова скъп,
сърцето често ме води все по този път.

Гледам те от брега и с теб се гордея,
радвам се, че близо до тебе живея.
Повярвай море, ти лекуваш душата,
даряваш ми щастие, украсяваш земята.

Обичам да бягам по топлия ти пясък,
водата ме пленява с кристалния си блясък.
Там вътре в тебе кораби неподвижно стоят,
чакай неуморно над вълните летят.

Тези вълни са твоите красиви принцеси,
при тях все ме водят моите желания свети.
Когато си тръгна, шепа пясък ще си отнеса,
за спомен от тези незабравими чудеса.

10.06.2021 г.

НА БАЩА МИ

Някога преди години
когато бях малко дете,
спомням си когато с тати,
често ходех на море.

Добричък беше, най-добрия,
това не искам да го крия.
Даваше ми по паричка,
но е вече той звездичка.

Когато вечер звездичките изгреят,
и щурците песен запеят,
поглеждам небето и звездата на татко,
после си лягам и заспивам тъй сладко.

Усещам как нежно той ме прегръща
с оделацето топло той ме обгръща.
Нощта в приказка той ми превръща
и спомени скъпи в душата ми връща.

Обичам те, татко, дори и звездичка,
няма я вече товойта нежна ръчичка.
Аз ще бъда като тебе много добричка,
ще ти пращам целувки с мойта ръчичка.

И лека нощ, всяка вечер ти пожелавам,
това, че те няма – не го заслужавам.

Габриела Жекова, 5 а клас, 2022, Град Дългопол