ОРИСАНИК – Стоян Михайлов

ОРИСАНИК – стихотворение от Стоян Михайлов

Ти с почест бляскава не си дарено –
не си вековна мура, строен бор!
Под тях на сянка – храстче притаено,
си носиш кръста в горския простор!
Мечтаеш слънчев лъч да те погали –
да бъдеш забелязван отведнъж!
Превиват вейките ти зимни хали –
на напъна отвръщаш като мъж!
Защото имаш здраво коренище –
дори и в камъка проправяш път…
Без теб що сипеи рушат се, вижте,
а дваж по-стръмни, храстите държат!
Порои ти възпираш без почивка –
до късно си окичен с преспи сняг…
Животни приютяваш със усмивка,
докато пролет приласкае чак!
Тъй напористо, с волята си дръзка
човека убеждаваш ден след ден.
Лечебен цяр, декоратив излъскан –
безукорна присадка за калем!


И нищо, че природата жестоко
теб с участ е нескрито надарила.
В планинските усои нависоко
блага, си горско храстче, съхранило!

Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.