ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ – Маруся Николова

ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ – разказ на Маруся Николова

Бях омагьосан от нея и тази вечер се канех да й направя предложение. Пръстенът с цитрин, вместо диамант, беше в джоба ми. За Великденските празници ни се оформи свободна седмица и реших да е тъкмо сега. Дори се опитах да подготвя нещо като сценарий, с подходящи думи и рицарско приклякане на едно коляно.

Резервирахме апартамент в почивна станция на брега на морето и на ръба на моите възможности. Аз съм човек на изкуството, рисувам предимно пейзажи, а тук парите не бликат и се случва да пресъхнат за неопределен период от време. Това, което ме притесняваше бе, че приятелката ми, не се съобразяваше твърде със засушаването, а не вървеше да й го напомням. Когато засилеше поръчката в заведение, и се налагаше да доплати, го правеше с цупене, сякаш я ощетявах. Съзнавах, че това не е добър знак за общото ни бъдеще, но тя бе прелест – руса, дългобедра, с омайващо сини очи. Свиреше на цигулка към оперетния театър.

Често заемах мястото откъдето я виждах най-добре. Имах чувството, че свири само за мен, но погледът ми бе прикован в ръката, плъзгаща лъка по струните. Гола до рамото, сякаш изваяна от скулптор, неописуемо красива, с изящни гъвкави пръсти, секваща дъха и парализираща мисълта ми. Дотук добре! Но, това момиче имаше неосъзнатия навик да се озърта на оживено място. Веднага си набелязваше по-интересните мъже и отправяше ненатрапчиви сигнали. Убедена бе в успеха си и очакваше ответна реакция. Мърморех и се сърдех, но тя отричаше да го прави умишлено и ме наричаше параноичен. Смееше се, а мен ме болеше.

Но тази вечер след приятната разходка по брега, огласян от чайки и плясък на вълните, се случи нещо, колкото непредвидено, толкова неприятно и съдбоносно. Почти всички места в ресторанта на станцията бяха заети и сервитьорът ни посочи три маси с по две свободни места. Естествено приятелката ми направи избора. Спря се на широкоплещест мъж с високо чело и посребрени коси. Седнахме там, където около шестдесетгодишна двойка довършваше вечерята си от пъстърва и картофи соте. Халбата с бира на жената бе недокосната. Нея, минути по-късно, тя изля в полата на момичето ми, при добре изиграно непохватно движение.

– Ах, моля да ме извините, колко съм несръчна! – възкликна тя, но очите й блестяха тържествуващо, при вида на малката черна рокля прогизнала от талията надолу. Бях сигурен, че това нейно действие бе резултат от магическото преобразяване на съпруга. Той се съживи под погледа на момичето ми като увехнало цвете потопено в бистър бълбукащ поток. Гърбът му се изправи, лицето грейна, а пръстите опънаха пуловера на все още мускулестата гръд. Явно стилната дама в сив костюм, не бе успяла да се пребори с вкоренения недъг на бившия летец.

Разбрах за тях малко повече на сутринта, когато влязох преди закуска в басейна и съзрях единствения човек там – дамата от ресторанта. Тя беше направила четири дължини със смесен стил и тъкмо сваляше гумената си шапка.

– Нарочно го направихте, нали? – попитах без поздрав.

Тя ме погледна насмешливо и ми заговори на „ти”:

– А ти как мислиш, ще се остави ли едно бивше ченге на провокации?

– Какво имате предвид? – направих се на неразбрал.

За нея не беше трудно да се досети, че съзнавам ситуацията, затова продължи:

– Мога да кажа с категоричност, че тя няма да спре да върти очи и да примамва мъжката част от която и да е компания, дори да е в болнична обстановка. Това са очи, които не знаят мира. По природа си е такава. Иска цялото внимание за себе си, с това храни егото си. А на теб ще впръсва отрова във всяко блюдо, ако сте в компания. Ще се смее умишлено силно, за да привлече вниманието и на тези, които не са я забелязали. Ще премрежва поглед, ще облизва устни, ще ги отлепва като за целувка, а ти ще се спотайваш в някое ъгълче и ще ти горчи и ще ти пари, но ще преглъщаш. Тази жена ще изнамери хиляди начини да приспива бдителността ти. Ако искаш да се самонараняваш си е твой проблем, но знай, че ще остане нерешен…

Отхвърлих доводите й с възмущение. Единствено възрастта й ме спря да не я наругая. Не само думите й, но и наставническият й тон бе пренебрежителен и обиден.

В същото време към нас се присъедини приятелката ми, която се намръщи, когато ни видя, че разговаряме.

Дамата, която извади от водата стегнато тяло в цял бански костюм, тръгна към душа и подхвърли през рамо:

– Запомнете урока си, госпожице, ще ви бъде от полза! Не прецапвайте разрушително през дългогодишни връзки, за да не ви отнесе течението…

За жалост, почивката на семейната двойка се успоредяваше с нашата. Преди закуска ние плувахме около час и разменяхме по някоя дума, а съпругът на възрастната дама и приятелката ми се излежаваха. Поне така си мислехме. Докато не ги видях да се заливат от смях в стаята ни, когато се върнах да си взема забравената хавлия.

Очите ми се замъглиха от сълзи и стиснах юмруци, но не с мисъл да ги накажа. Наказах единствено себе си. Яростта има здрав захват, но не го използвах. Взех хавлията и се върнах в басейна, където бившето ченге мощно загребваше силно хлорираната вода. Когато след час се прибрах в стаята, вече я нямаше. Беше си отишла. Пръстенът с цитрин остана в джоба ми. Репетициите се оказаха излишни. Наскърбих се, но въздъхнах с облекчение.

Това се случи миналата година. За нея знам само това, че се е омъжила за диригента на оркестъра, който преди да се разведе и много преди мен, бил запленен от красивите извивки на изваяната ръка, плъзгаща лъка по струните.

3.5.2019 г.

© Маруся Николова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.