ПАНДЕМИЯ В СТИХОВЕ

ПАНДЕМИЯ В СТИХОВЕ – стихове и хайку от членове на Български хайку съюз

ИЛИАНА ИЛИЕВА

ХАЙГА

а-а-а-пчи-ху-у
срещу страница с хайку
ръми над Фуджи

ИВАНКА ПАВЛОВА

Из цикъла „ВРАГ С КОРОНА”

ПРЕДИ АПОКАЛИПСИСА

Подир чернобилската лудост
дори цветята и тревата
излъчваха заплаха скрита
и хубавият божи свят
се бе превърнал за човека
в злокобно място на смъртта.
Сега, след толкова години,
невидим враг – коронавирус,
в чудаци с маски ни превърна.
Неканеният гост – страхът,
е свил гнездо във умовете,
в сърцата се е настанил.
Заплахата расте. Рисуват
почти с наслада новините
чудовищен апокалипсис
и няма място за смеха.
Дали до дъното ще стигнем:
на болния като прокажен
да гледаме, да го низвергнем,
та кожата си да спасим?
И пак се моля мълчаливо
да съхраним човечността…

В ОЧАКВАНЕ НА БОЛЕСТТА

В градинката пред блока – маска,
заплетена в треви и храсти:
знак за всеобщата тревога.
Коронавируса как могат,
когато дойде, да преборят
до смърт изплашените хора?
Страхът расте със дни в душите,
рисува сцени страховити
за глад, за смърт: апокалипсис
с цени непостижими, с липси.
Сърцата в уплах са се свили –
дано поне Бог има милост!
И всеки вече маска носи,
изпълнен с трескави въпроси:
как би могъл да се предпази
от дебнещата вред зараза?
Дори и маски вече няма
и неизвестността голяма
добива власт, съня ни гони:
заплашени са милиони.
И мислят може би мнозина
при вестите за смърт в чужбина:
не на природата навярно
е дело вирусът коварен,
а на човешката намеса.
Стои над всичко интересът!


За някого угасва слънцето.
А то, усмихнато и лъчезарно,
и днес, и утре ще обгръща
с любовна ласка цялата земя.
Почти е видимо как плъзват
във всяко стръкче соковете бистри
и звънват цветните камбанки
на ранобудните цветя.
За някого угасва слънцето.
И в нечии попарени сърца
ще се засели подранила зима.
„Така било е и ще бъде”,
но не лекува и не утешава
студената непроменима истина.
Статистиката само ще прибави
към цифрата, чудовищно голяма,
коректна и бездушна единица –
един живот, една вселена,
един непретворен в слова роман.

ПОКЛОН ПРЕД ИТАЛИЯ

Екран. Тревожни новини.
Напук на тяхната лавина
през тези драматични дни –
най-неочаквана картина.
Един развява трикольор,
друг лекарите аплодира,
а три сестри – прекрасен хор,
приветствени слова скандират.
Излязъл на балкона мъж,
усмихнат свири на китара.
Съсед запява изведнъж.
Старик прозореца отваря
и маха с дреха – сякаш с флаг
подир победата голяма
над някакъв коварен враг.
Страхът над никого власт няма,
а е реалност болестта:
Италия е в карантина;
животът е замрял; смъртта
грози безмилостно мнозина.
Да проявяваш мъжество,
когато се тревожи всеки!
Какво прекрасно тържество
на дух и воля у човека!

ОПТИМИСТИЧНО

Понякога сънят е като ласка.
Изтръгната от дневните тревоги,
преброждам странни светове
като на филм, но без кошмари.
Когато се събудя, мекотата
на леката завивка ме обгръща
като прегръдката на мама.
Навън е пролет. Тържествува
животът с всяка своя фибра.
И царствените орхидеи,
и даже скромните сенполии
са завладели простодушно
усмихнатата ми душа.
Чак вдън горите тилилейски
запратих плашещите мисли.
Надявам се, че пак ще видя
живителното щедро слънце,
че ненадеен детски смях
ще звънне и ще се разчупят
невидимите катинари
на разрушителния страх.

В ДНИ НА ИЗПИТАНИЕ

В най-дребното величие съзирам
с изострени до крайност сетива
от агресивния коронавирус
и бликат от душата мни, необичайни –
изливащ се спонтанно благослов:
като самия космос е безкрайна
понякога човешката любов,
че в дни на изпитание човекът
пораства сякаш – извисява ръст
божественият дух у него. Нека
да казват, че е сътворен от пръст.
Свещеник доброволно се отказва
да ползва кислороден апарат,
та друг от смъртоносната зараза
да се спаси, защото е по-млад.
Не са ли лекарите и сестрите
войниците на фронт ожесточен?
Жертвоготовно, храбро, упорито
извършват своя подвиг ден след ден.
И ни изглежда победимо злото.
Молитвата на всички е една:
по-скоро тържеството на живота
да сложи край на страшната война.

ХРОНИКА НА ЕДИН ДЕН

Синът ми отива на работа.
През отворената врата
виждам: излиза.
Ще се обърне, ще се усмихне,
ще ми помаха и ще ми каже:
„Хубав ден, мамо!”.
И той ще е хубав,
защото сме живи,
защото коварната болест
е само далечна заплаха.
Синът ми отива на работа.
Боя се за него.
Почти в заточение
от месец живея.
Когато се стопли достатъчно,
ще отида във моето царство –
малкия двор.
Ще почистя от шума цветята:
теменужки, иглики, зюмбюли.
Ще поседна на слънце.
После трябва да сготвя.
А когато се върне синът ми,
декорирана с маска
и с измити ръце,
ще му дам нещо вкусно през прага.
Уж светът е какъвто е бил:
телефон, телевизор, компютър,
гласове на познати и близки.
Но не е. Кой ли зъл режисьор
е измислил такава масовка
за чудовищен филм?
Може би е природен каприз?
Може би е случайност нелепа?
Може би… Може би… Може би…

ЕЛИСАВЕТА ШАПКАРЕВА

ХАЙКУ


последна целувка
помежду ни
коронавирус


работа от къщи
между 2 и 4
фейсбук опустява 😉


ден на театъра
повдига се завесата
виртуално


животът е театър
главен актьор –
коронавирусът


любов
заедно и по време
на пандемия


пандемия
съседка храни гълъби
през открехнат прозорец


среща в магазина
аз влизам
ти излизаш


случайна среща
не те познавам
под маската


квартална градинка
без ездач
металното конче


квартална градинка
само гълъб
на въртележката


квартална градинка
полюшва се от вятъра
празна люлка


извънредно положение
всяка шега
е добре дошла


корона вирус
само на картина
природата


пандемия
кварталните пияници
на една ръка разстояние


коронавирус
закърпваме света
с много любов


пусти улици
подскачат необезпокоявани
врабчетата


ден на земята
гледам я
през прозореца


ден на книгата
време за четене
в изолация


игра на терасата
внучките ми пускат хартиени лодки
в легена


патронен празник
поздравявам училището
онлайн


извънредно положение
по-видими по улиците
клошарите


извънредно положение
не усещам как съм прескочила
цял сезон


пандемия
долавям мирис на люляк
през балкона


облекчен режим
смесват се в парка
детски и птичи песни


ден на труда
не работя
дори и от къщи


изолация
цъфти ли японската вишна
без да я гледам


изолация
сънувам морето
дори и будна


ваксина
кучето на съседа
ме отминава


пандемия
без маски са
само дърветата


ден на детето
виртуални целувки
за внучките ми

ЦОНКА ВЕЛИКОВА

ХАЙКУ


разходка в парка –
хора и кучета
с намордници


момиченце
ми праща целувка –
маската ме спасява


тази пролет
дори не разбрах
дали цъфнаха вишните


не достига
до осмия етаж –
аромат на люляци


от първата
до последната спирка –
трамвай без пътници


само на монитора
срещи на влюбени –
телефонна пролет

ЛИЛЯНА РАЙЧЕВА

ВИРУСЪТ

Светът на колене е паднал, изплашен и смутен.
Жестока неизвестна сила с живота си играе.
Невидима заплаха прекосява континенти.
Като Дамоклиев меч витае.
Ще оцелее ли този свят смълчан, утихнал,
променен?

Отрова за телата и душите носи този Корана вирус полудял.
Животът ни – изплашено дете, замръзна ужасен.
В изолация и самота, връзки виртуални и срещи
подменени,
тревожно се ослушва да чуе глас, за глас човешки
зажаднял.

Пак цъфнаха дърветата. Но падна сняг. Покри
земята със плащ бял.
Дървета, хора и треви мръзнат в сят от
неизвестност променен.
Каква е тази смъртоносна въртележка, която ни
люлее ден след ден?
Ще се събуди ли светът ожесточен или по-мъдър,
в добротата просиял?

Ще се върти ли дълго тази въртележка
непозната?
Какво ни носи бъдещето?
Къде в неизвестността лети Земята?

ВЕСИСЛАВА САВОВА

ХАЙКУ


цъфнали джанки
вали дъжд
от обвинения


епидемия
някой от съседите ми
слуша джаз


дъжд и сняг
все по-рядко
детски гласове


пролетни копнежи
преливат
контейнерите за боклук


работен ден
в двора на детската градина
само пазачът


карантина
някой плюе с погнуса
на тротоара


тишина
крясъци само
по новините


висок непознат
заглеждаме си
маските


време за пазар
съседът ме разпознава
въпреки маската


още един ден карантина
разнообразие само
в менюто ми


урок онлайн
слагам си червило
по навик


денят на шегата
всичките усмивки
скрити


Лазаровден
берем плачеща върба
с маски


Великден
колко често погребваме
вярата?


тъжни новини
отново някой се помисли
за безсмъртен


познавам всеки ъгъл
чета докато се разхождам
вкъщи


слънчев следобед
ту вдигам ту свалям
маската


закъсняло ханами
няколко неотворени пъпки
сякаш само за мен

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ

МОНОКУ


бал с маски – няма музика


и думи маската спира


екран с маска


прилеп с маска

ХАЙКУ


целуни ме –
каза една маска
на друга


телефони –
на два метра
разстояние


екран
преподава нещо
някому

СТОЯНКА БОЯНОВА

ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА

Световни градове, потънали в тишина.
Птици и животни – по безлюдни улици.
Домове – крепости срещу заразата.
Гости сме на тази Земя и се страхуваме.
Всичко, което се случва, има дълбок смисъл.
Благословено е да сме у дома с любимите хора,
но днес сърцето ми плаче в пандемичното време.
Докато ме целуваш, стотици спират да дишат,
милиони се заразяват от коронавирус по це-лия свят.

Лекари се борят да спасят болните,
учени търсят лекарства и ваксини.
Докато ме целуваш – милиарди шептят:
Молим те, Боже,
спаси хората по домовете, запази ни!
Господи, цялото човечество се моли:
смили се над нас!

ХАЙКУ


цъфнали сливи
поздравяваме пролетта
от прозореца


утринна молитва
благодарим ти Боже
и днес се будим


ковид пандемия
докато ме прегръщаш
хиляди умират по света


вой на линейка
и песни на славеи
събуждане


the world TV channel
щастливо пътуване
около света

МИНКО ТАНЕВ

КОВИД-19

Война с невидим враг
през високосната година –
без да избира стар и млад,
душата поразила и дъха.
Как да преминем изпитанията –
зависи колко са големи нашите сърца.

Музика от други времена сме,
от небесните сфери –
звезден прах по-стар от слънцето.
Безкрайността е нашето отечество.
Бог да бъде с нас,
за да спаси живота
и човечеството.


пуст мегаполис
империите рухват
с плясък на крила


нощно четене
междузвездни кораби
в път към безкрая


пурпурен прилив
латински гали слуха
gloria victis

ИВАНКА ЯНКОВА

ХАЙКУ


скрити зад маски
две деца се прегръщат
под пързалката


пред храма
бездомник без маска
хората го отминават


след пандемията
ще станем ли
по-състрадателни

ИВАНКА ПОПОВА

ХАЙКУ


схватка
с нов минотавър –
пропусната пролет


солидарност –
вълнуващ концерт
под звездите


срещи,
здрависване, прегръдки –
спомен за други дни


коронавирус –
цигулка в нощта
прогонва страха


къде ли води
нишката на Ариадна?
заключена пролет


нов вирус –
млади и стари
с мишка в ръка


паднала без гилотина
корона ваксина
ура!

ВЕНЕЛИНА ПЕТКОВА

ХАЙКУ


цъфнали джанки
в пусти паркове
езикът на враните


през маската
артикулирам
началото на пролетта

ХАЙБУНИ

ВЕЛИКДЕН

Тази година на Възкресение църквата ще ползва миналогодишния огън от Йерусалим в празничната литургия поради пандемичните мерки за сигурност. Чух това по телевизията и в мен изникна въпросът без отговор – ще сле-зе ли тази година светият огън в Йерусалим? Възникващ от нищото, явяващ се веднъж годишно на тази синьо-зелена планета – аутсайдер в галактиката – огън, който не пари и не предизвиква пожари. Невидимите неща в този свят станаха толкова много… Древни мъдреци казват, че всичко винаги е било там, където е. Просто чака добър момент да ни се яви. Невидими неща се появяват и изчезват там, откъдето са дошли. Оставят невидима следа, изменения в ДНК-то, неволеви импулс в сърдечния мускул, водят до нови открития, които понякога науката успява да запише във формули и диаграми, а друг път не. Кой е отговорен? Кой да получи награда?

без да мисля повече
пускам първото яйце
в червената боя

ОТЛОМКИ ОТ МИНАЛОТО

Един дрон кръжи над Цариградско шосе, където за пръв път от години не се образува задръстване в 8.30 и в 17.30. Събрала се е тълпа от хора с най-разнообразни маски на лицето. Всички гледат в една посока – към нещо, което по всякакви изчисления няма скоро да се повтори: разрушаването чрез контролиран врзив на 17-етажната бетонна ИПК Родина. Някои страдат за профуканите милиони левове, други искат да видят новия пейзаж първи. Така разсъждавам, прелиствай-ки снапшотовете от дрона, седнала пред ком-пютъра в кухнята, уплашена от новия глоба-лен вирус и от въпроса кога ли ще свърши всичко?

камък
покрива го с плесен и мъх
безкрайното време

СВЕТЛОСЕНКИ

Годината напомня на няколко велики ро-мана. „Пир по време на чума“, „Чумата“, „Лю-бов по време на холера“, „1984“. А на мен, по лични причини, ми напомня и на „Роботът и пеперудата“. Стоя до прозореца си на първия етаж, варя каша от коприва на печката и слу-шам тишината, такава, каквато не съм слуша-ла от години в центъра на града. Залезът огрява отсрещния балкон, откъдето преди два месеца най-разнообразни чужденци плюеха фасове в двора и хвърляха презервативи през нощта, или просто се целуваха под звездите. Сега мястото им е заела ефирна бяла скулп-тура. С дълга дреха като на светица и дълъг шлейф като на булка, широки ръкави като на гейша. Неразгадаемият й профил е облечен в нежност като пролетен цвят, невинност като същество от друг свят. Стои и наблюдава залеза и над него.

скрита от чужди погледи
дишам
под белия чаршаф

ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА

ХАЙКУ


удължена ваканция
тишината
в училищната библиотека


караоке бар
ехото на гласа ми
над празната естрада


карантина
единственият приятел на сина ми
разтапящ се снежен човек


извънредно положение
тревожната песен на птиците
в 4-ри сутринта


изолация
дори сакурите в парка
под арест


пандемия
татко ме разхожда
из нощното небе


цял ден зад прозореца…
сврака балансира
върху върха на бор

АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА

ХАЙКУ


синьо небе
капе по празните пейки
вишнев цвят


пуста градинка
клошарят
спокойно спи


пролетни сенки
само гълъбите
се целуват


празни тротоари
сирени
разлюляват тишината


денят залязва
сенки на къщи и дървета –
застинал град

Подбор и редакция:

Зорница Харизанова,
секретар на Български хайку съюз

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *