ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ И „СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ” В ПОЕЗИЯТА НА ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА Стоянка Боянова и Минко Танев
Книгата „Стъпки по пламъци”, 2020, композирана в две части – „Лирика” и „Хайбуни и хайку”, започва с емблематични редове, в синхрон с цветна илюстрация: „априлски лалета – / кръв по тревата, или/ стъпки от пламъци”. Още Емпедокъл, създателят на учението за четирите стихийни елемента, говори за огъня, водата, земята и въздуха, изграждащи света, а Аристотел добавя в своята „Метафизика” петия елемент, квинтесенцията – ефира, „най-високият, най-тънък, прозрачен слой на въздуха, дишан от боговете”, петата стихия.
1
В стихотворението „Пътувам към изгрева” лирическата героиня в съновидение сякаш „стъпва по въздуха”, пръстите й са облачни, кашля светкавици, в пътя към изгрев с молитви за слънце. Във „Фабрика за спомени”, с мирис на ванилия и шоколад, детството тупти зад ъгъла в „захарни къщички –/ струпани спомени”. В „Дните” – „терорът на мерената реч/ мери ударите на сърцето -/ аритмия”, „а гвоздеите на смеха/ пробиват мяха на гърдите ми”, достигайки ескпресивни тоналности. Едно от чистите поетични откровения „Зад стъпките ми” – следва алегорично посоката на сезоните. В „Портокалово слънце” – „Златен следобед…./ Хаосът на прашинките омайва./ Дърпам струните на светлината.” В други случаи „цветовете се утаяват / в дъното на очите ти / хаосът ражда светове”.
Перото й рисува словесни ескизи. В „Роклята ти” – „водопад /от червена свила/ и мека отрова”, „котаракът забива/ острието на ноктите си/ в тъмните гънки –/ докосва плътта ти”.
Изтича времето от съзерцаван „пясъчен часовник -/ отмерва точно/ три минути –/ една нова Вселена”. И една закъсняла среща. Петстишието: „устните ми изпръхнаха,/ докато търся очертанията на твоите; /кожата ми стана пустиня, /докато чакам докосването ти/ да изтрие спомените”.- напомня гогьоши със своите пет линии, емоционално, смислово и графично оформени. Добавяме факта, че е със заглавие за разлика от древните вака/танка, старата гогьошка и пр. форми на Изтока от други времена.
В наше време един от родоначалниците и разпространител на съвременното гогьоши е Таро Аизу, обединил споменатата източна форма с древногръцкото петстишие. Днес многобройни групи от цял свят публикуват в седмичните сайтове по всички континенти свои петстишия със заглавие, а най-добрите намират място в годишния подбор за антологии на световното гогьоши. Автентично и убедително звучат стиховете от „Лунната пътека”: „Морето разплисква / лунната пътека / в краката ми, а някъде встрани /прибоят звъни/ и хвърля капки /като звезди – / обратно в небето …”
*
Сияят бисерни „зрънца от светлина”, „не мига/ окото на лулата ти”, „твоите пръсти,/ вплетени в облаци”. В конфигурацията на книгата присъстват тристишия, четиристишия, пет и шестстишия, и пр. В някой друг живот и на някой друг празник новите обувки трябва да бъдат обути. „Вратата е отворена/ и вятърът като крадец/ тършува в къщата”, преоткривайки в читателския устрем „изкушение -/ върху устните ти/ капка вишнев сок”.
Шестстишието „Миграция” с лекота демонстрира изобразителен талант, рисува „картини с думи и багри”: „когато шипките / заприличат на петна от кръв / детелините прецъфтяват – / тогава лятото се пръвръща, / в шепот от прах / и лястовиците бягат…” Импулсивност и творческа мощ излъчват състоянията в „Освобождение”: „главата ми виси, / като на обесен, / езикът ми се вдърви – / нито вик, / нито песен, / само с раздрани/ пръсти драскам / по паважа/ няколко строфи, / които/ не мога да кажа…” Мистични и окултни интонации внушава тристишието: „светулки върху /прозореца – очите /на баба в отвъдното”. В „Ези – тура” – „пътищата чакат да бъдат извървени”.
Текстовете на Габриела Цанева се отличават с необичайна изострена сетивност: „ръцете дращят”, „хематомите пулсират”, „очите са подпухнали”, „клепачите бодат ретината”, „кожата е кадифе”, студът е с иглички, „морето ближе краката”…
2
С дати и теми са означени предизвикателствата пред поетесата да пише всекидневно в раздела „По хайку на ден”. В синхрон сме със символиката, скрита отвъд думите. И ние сме участвали в подобно приключение. Впечатляват размисли и асоциации при създаване на произведенията. Темата е „цитросови плодове или оранжев”. В съзнанието изникват образи в оранжеви нюанси – портокал, слънце, залез и се достига до портокалови кори в снега. Ето как се появява: „портокал в снега – / скитникът мечтае / за пържено яйце”.
Различна е интерпретацията и своеобразен – прочитът на този дневник. Примерно, с „медитация – / изтръпнали колене/ под лаптопа”. Други може да виждат различни визуализации при медитиране. Или „камбанен звън/ ехо от стъпки/ по борови иглички”. И откритието „пътуване – / броеници / от лястовици”. Идентифицираме световъзприятията на пишещия хайку във „виелица -/ силует на пътник/ през снежинките”. Или чрез „щъркели в небето -/ дървото разцъфтя/ в мартеници”.
След твърде много правила – съвсем спонтанно и логично възниква възгласът: „знам, че вече няма да проходиш, ще можеш само да летиш”. Каноните, когато са усвоени, би следвало да бъдат превъзмогнати. Прочувствено звучат, с далечен прицел стиховете: „Душата ми е болна от мълчание”, „Пак искам синева…”, „В любов клокочат всичките ми сетива!”
Изцяло се доверяваме на тези копнения и блянове, припомняйки си мъдростта на древните и по-специално сентенцията на Плутарх: ”Поезията е живопис, която говори.” Безспорни и осезателни са изображенията в поетичните капричоси на „Стъпки по пламъци” – новата книга на Габриела Цанева! Заложени още с генотипа на предците. В огнените следи, които оставя след себе си! И алхимията на Словото!
© Стоянка Боянова, Минко Танев
