ПЕТКО ОГОЙСКИ – НА ФОКУС

В Деня на народните будители Петко Огойски навършва 90 години!

Това е поводът ПЕТКО ОГОЙСКИ да бъде НА ФОКУС в брой 4/2019 на списание „Картини с думи и багри”… А причините са много, като е трудно да се каже коя е най-важната – неговото творчество, със своята жанрова всеобхватност, личността му, с многото си измерения… или просто човекът, приятелят, онзи, от който имаме нужда всеки ден и който ни докосва с думите си, изречени, написани, звучащи в нас…

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

ПЕТКО ОГОЙСКИ

Петко Огойски е роден през 1929 г. в с. Огоя, Софийско.

Основно образование получава в родното си село, а гимназия – в град София. Учи в СУ „Климент Охридски“ и завършва семестриално историко-философския факултет.

Внук и правнук на народни поборници, той два пъти е осъждан за своето свободомислие и земеделски убеждения, наследени от баща му. Преминава през ужасите и страданията на 4 затвора и 2 лагера. заради земеделските му убеждения, потомствено наследени от баща му и дядо му. През 1950 г., като войник във Видин, е осъден на пет години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност”. Следват затворите във Видин, Лом, Плевен, Шумен и лагерите в Белене “Първи обект” и “Втори обект” на дунавския остров Персин.

Тези преживявания и срещите му с хората там, стават основа на трилогията „Записки по българските страдания“, първият том на която излиза през 1994 г. и е преиздаден през 2005 г., 2009 г. и 2019 г.

Живее, работи и твори в с. Чепинци, Софийско. По време на тоталитаризма изкарва прехраната си като селскостопански труженик, сондьор, изкопчия, бояджия и успява да напише и издаде книгите: „Българска кръв“ – стихове, 1972 г., „Шарени истории“ – разкази и миниатюри, 1975 г., „Книга за село Огоя“ – селищна монография, 1977 г., „Трицветие.Трохи от хляб“ – стихове и афоризми, 1981 г., „Голема планина“ – историко-туристически очерк, 1982 г., „Буна за българско“ – исторически разкази и легенди, 1982 г., „Софийска планина“ – историко-туристически очерк, 1983 г., „Чепинци в миналото и днес“ – селищна монография, 1986 г., в съавторство с Николай Ликовски, „Хора и багри“ – историко-публицистична, 1989 г., „Прости изповеди“ – стихове, разкази и други, 1989 г.

Член е на Съюза на българските писатели, на Българското историческо дружество и Дружеството на краеведите в България. Построява в дома си кула, по подобие на средновековните кули в Червен и Търново и създава и поддържа етнографски музей.

Активно участва във възстановяването на БЗНС-Никола Петков, а през 1990 г. е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание от квотата на СДС.

След 1989 г. продължава да твори – издава хумористичния сборник „Сто шила в торба“ – 1991 г., историческата трилогия „Записки по българските страдания“ – том 1 (1995 г.), том 2 (1995 г.), „Трохи от хляб“ – афоризми, сентенции и констатации, 1996 г. (ІІ издание), „Езда на таралежи“ – хумор в стихове, 1999 г., „Повод за живот“ – родово-житейски очерк, 2000 г. (І и ІІ издание), „Записки по българските страдания“ – 3 том, 2000 г.

Трите тома на „Записки по българските страдания“ са основен източник в съвременната българска литература и историография за репресиите по време на тоталитарния режим и най-важният труд в творческата му биография (според оценката и на Огойски).

Но това не е единственият му труд по тези проблеми. По-късно пише и издава „Животът не е сън“ – обзор на политическите репресии в България от 1940 до 1989 г., издание на АСЕТ, под егидата на Европейската общност на български и английски език, 2001 г.

Петко Огойски има принос и в краеведската литература чрез книгите си „Манастирът „Св. три светители“ край Чепинци“ – 2002 г., „Капки от кръвта ми“ – стихосбирка, 2002 г., „Един живот за всичко и за всички“ – биографична повест, 2005 г. и „Моят дом – крепост българска“ – семеен енциклопедичен справочник, 2007 г.

Член е на БЗНС. От 1992-1993 г. е главен редактор на в-к „Земеделско знаме“, на който активно сътрудничи и до днес, като публикува материали по актуални политически въпроси, както и статии във връзка с историята и идеологията на земеделското движение, художествена проза и поезия. Негови стихове и статии редовно са публикувани и във в-к „Литературно земеделско знаме” от създаването му през 2012 г. до днес. Петко Огойски се съгласява да стане автор на списание „Картини с думи и багри” в експерименталния му брой 0/2018 и сътрудничи на изданието и до днес.

© списание „Картини с думи и багри“, редакционна статия

ЗАВЕТНО

От дете си нося – в съне и попътно,
изначално моя – и моя досмъртно,
една тръпна жажда, тайна, съкровена –
на Балкана роден в пазвата зелена
сред сестри и братя, усмирен да легна
на духи ми скръбен в люлката последна!..

Спящата ми майка в сън да ме оплаче,
смъртом като срещне своето сираче,
слънцето планинско, над Алмаш изгряло,
сутрин да пробужда сърцето заспало,
привет да ми праща Войкина могила
от да изтръгне непонятна сила:

С вятър вест да вестне вихром из лъките,
думи да разстненат околвръст в горите,
на словото мое най-свидните звуци,
да обдарят моите внуци и правнуци,
-от дете невръстно – до старец столетен,
духом да даземат моя стих заветен,
мене да приспомнят със синовна мисъл:
ЗА КАКВО ЖИВЯЛ СЪМ, И ДУМАЛ, И ПИСАЛ!..

© Петко Огойски

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.