ПОЕЗИЯТА КАТО ЛЮБОВНО АДАЖИО – Крум Гергицов

ПОЕТИЧНИ СЛОВА ЗА ЛЮБОВ, БОГ И МУЗИКА – рецензия на Крум Гергицов

Йордан Василев е автор на проза, добил извест-ност
с първия си сборник „Исус днес… ако ходеше на земята“
(2005) и последвалите го белетристични книги – романите: „Синята раса“ (2006), „Блокът“ (2009), „Студентът“ (2014), „Пътят на Йехова“ (2016). В електронните сайтове за литература представя и стихове. Именно тях той събира в първия си поетичен сборник „Любовно адажио. Лирика“.

Така след завоюваното признание на белетрист, чрез словото си „на хартия“ той се представя в много добра светлина и като поет.

Думите ми в заглавието на настоящия предговор
са опорните стълбове, на които се крепи атмосферата
на поетичния сборник на Йордан Василев. В неговите стихове има опиянение от любов, която се преплита през чувството за почит към Исус, а стихове в стил
оперни речетативи отнасят съзнанието ни към друг
вид любов – към близкия човек, към ближния, към
отечеството – към другия. Така в своята съвкупност
цялата стихосбирка носи атмосферата на музикалното
адажио, интермецо – въобще тона на музиката.
Стиховете на Йордан Василев за любовта, написани в бял стих, са изпълнени с много чистота, мечтателност, дълбочина на любовното преживяване и
стремителност на излятото чувство. Тяхната динамика
се налага и от формата им: вертикално разположени, в
това има динамика и устремност на изказа.

ВРЕМЕТО НА ТРЕПЕТИТЕ
реката се протяга в руслото си
слънцето напича гърба ѝ
и настава времето
на горещините в нашите сърца
господарят на небето залязва
и мостът на въздишките
се изпълва със двойки
които гледат небето
звездите се съединяват две по две
и се сливат в щастието
наречено любов

Чистотата, искреността, ефирността на любовния
трепет в стиховете, обаче, преминава през почитта,
обичта към Бог, към Исус, въобще през религиозното християнско чувство. Тъкмо това преплитане на
едно земно чувство с трепета към божественото придава на любовта в поезията на Йордан Василев чувствителност, близка до бляна, мечтателността, ефирния
полъх.Това са стихове, които съществуват на хартията
леко и нежно, въздушно и красиво. Цялата природа е
съживена от възникналото любовно чувство у автора,
а непрекъснатият му диалог с Бог още повече усилва
чистотата и искреността им.

. . . . .
за мен си любов и светлина
врата към рая
път към щастието и Христос
за тебе съм готов
да бъда планината
която спира студените ветрове
бих те търсил с дни в гората

Тъкмо това преплитане и успоредно присъствие
на една чисто любовна лирика с християнски мотив
в нея придава на поезията на Василев ритъм на музика, придава ѝ някаква надземност и метафизика. За
него любовта е вид катарзис, навлизане в дебрите на
красивото, идеалното – един поетичен мираж, който
авторът с наслада описва в своите стихове. Съвсем акцентирано поетичният му раздел „Любовно“ завършва
с едно стихотворение, конструирано като кръст: „Бог
е любов (вертикално) – любима обичам те с цялото си
сърце (хоризантално) – светът се крепи (вертикално) –
на любовта (хоризантално)“.

Любовта и божественото
в поезията на Василев са синонимни думи – в света те
са взаимнозаменяеми. Така те поддържат нашата душа
чиста и непорочна, държат ни над земята, над бита и
ни правят в любовта да се докосваме до Вселената, небесните висоти.

А всичко това е музика на душата. Тъкмо тя звучи апотеозно в стиховете на Йордан Василев.
Крайно интересен и оригинален като находка е разделът „Опера“. Тук под формата на оперни речитативи
поетът разкрива трагико-поетични мигове от душевните преживявания на познати класически герои. В
„Ария на Мария Магдалена“, „Ария на Юда“, „Ария на
Петър“, „Ария на Терсит“, „Ария на Антигона“, „Ария на
Едип“, „Ария на Прометей“, „Ария на Казанова“, „Ария
на Дон Жуан“ любовта е мощен импулс за вътрешни
самобичувания, за жестока самоосъдителност, въобще път към знаменателен катарзис, който приближава героите до Бога или ги отдалечава; катарзис, който
намесва вътрешните им душевни пластове, породени
от любов към близък човек, към Бог или въобще към
Човека.

А тъкмо разкривайки тази любов те извървят
своята душевна Голгота.

АРИЯ НА ЮДА
. . . . .
аз си плащах от кесийката
за добрите си дела
и накрая продадох Учителя
на цената на един роб
и робът бях аз
след това се разкаях
но вината така натежа
че се обесих
така
на дървото
очаквах Спасителя
но странно
Той отмина

В този раздел има и други интригуващо звучащи
стихове, които ни потапят в света на оперния изпълнител, т.е. този на музиката. Йордан Василев умело чрез
поетичното слово гради психологията на Артиста,
разпнат между съвременния брутален свят и този на
изкуството. Тъкмо избраният речитативен стил дава
възможност на поета да изрази задъханата чувствителност на Твореца – избрал висините на изкуството, но
и теглен от въжетата на една крайно прозаична действителност. Заглавията на стихотворенията сами говорят за антиутопичната си съдържателност „Портрет на
примадоната“, „Партер“, „Антиария“, „Трио и хор“.
Йордан Василев в своя поетичен сборник „Любовно адажио“ проявява удивителен усет за съвременната чувствителност на днешния човек, разпънат между
битовите си проблеми за оцеляване и стремежа си да
бъде сред атмосферата на изкуството, на вечните му
нравствени и естетически стойности. Той търси своя
нравствен и културен център в душата си, рее се между Земята и Небето.

И всичко това се озарява в душата
му от Любовта.

Тъкмо на нея Йордан Василев посвещава и едно от стихотворенията си, което се явява и
програмно за неговия поетичен сборник. Така тази поетична книга се явява един крехък поетичен химн на
това чувство, което намества дис-хармонията в душата
ни и прави да се държим изправени на Земята.

ЛЮБОВТА Е…
любовта е топлата стая във зимната вечер
и светлината на звездите в небето
капризна е като луната
която променя своите фази
любовта е Божията светлина
всред мрака на омразата
без нея ставаме безчувствени роботи
ставащи сутрин
работещи осем часа
и тъпеещи още осем
любовта е победата над смъртта
и допирът със вечността

Крум Гергицов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *