ЗА ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИ ЧОЛАКОВА – Габриела Цанева

ЗА ПОЕЗИЯТА НА ЛИЛИ ЧОЛАКОВА И НОВАТА Й СТИХОСБИРКА „ТИШИНА ЗА САМОТНИЦИ“ – ревю на Габриела Цанева

Лили Чолакова! Едно име, което за мен все повече се превръща в синоним на добрата поезия. Вдъхновена и вдъхновяваща, изящна и възвисяваща.

Срещнах нейно стихотворение в мрежата случайно, но още след първия прочит започнах да търся следите й във фейсбук и сайтове за поезия. Бях щастлива, когато тя изпрати свои произведения за публикуване в списанието, след отправена от редакцията покана.

Стиховете й са жизнени и цветни, кипящи от сравнения и метафори – неочак-вани, ярки; винаги образни, запомнящи се и интригуващи:

На жарък юли слънцето презряло
оронва се в горещите ми длани
/„Жадно слънце“/

Или:

Виждам ясно бялата и’ зимна риза,
дрипаво излющена по хребета.
Колко сладко слънцето с език я близва,
както сладоледа си – хлапетата.
/„Витошки етюд“/

Но не самоцелни, а само средство за разкриване на авторовата естетика и емоционално състояние,  въвеждащи в темите на разнородните й творчески търсения.

Тези ръце – крилете на паднала птица,
уморени лежат със избягала сила…
Чиста, сълзата блясва във мойте зеници,
че безсилна (съзнавам) съм, майчице мила…

/ „Безсилие“/

Лили е майстор на класическия стих. В стихотворенията й римите обикновено са кръстосани, естествени и оригинални, а ритмиката – добре „изброена“. Но при нея, за разлика от много други автори, за които класическото стихосложение си ос-тава упражнение по смятане и белег единствено на литературна грамотност, стихът не звучи изкуствено и архаично.

Нейната поезия е модерна и новаторска по дух.

Това личи и в избора на тематика, и в умението да води читателя към духовен катарзис, но, някак леко и със себенасмешка, и към болката, която животът ни под-нася в уж равния поток на дните:

Горчивите години болка носят –
внимателно отхапвам къс и този път.
Светът е подмладен, с костюм износен,
пък аз – неостаряла младост в стара плът.
/„Есента в мен“/

Без да следва винаги строгия канон на сонета, нейните стихотворения често съдържат поуката, авторовото послание, в своя финал. И това ги прави едновременно лесни за възприемане, песенни, но и някак мечтателно-далечни, носталгични, есенни.

Обърнала поглед към персонифицираната природа, но и към кипящия от страсти опредметен град, тя е рицарят без доспехи на една естетика, която, без автори като нея би потънала „в остарялото гърло на времето“, или би се превърнала в параван и патерица за псевдопоети.

В този контекст, най-новата стихосбирка на Лили Чолакова, излязла от печат това лято – „Тишина за самотници“ на столичното издателство Kolbis, е истински празник за сетивата и ума на ценителите на поезията.

Да пожелаем лек път на книгата и автора към Читателя!

Габриела Цанева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *