ПОЕЗИЯ – Жузе Мануел Мендеш

СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА – поетът преводач представя:

ПОЕЗИЯ – избрани творби на Казимиру де Бриту

CANTAR DE AMIGO
ПЕСЕН ЗА ПРИЯТЕЛЯ

ах майко колко тъгувам
за моя приятел на война
замина с корабите толкова далече
ангола мозамбик гвинея
ах колко тъгувам майко
за моя приятел на война

вчера на запад замина
морето така бе красиво
страхувам се в плач да не избухна
само да си го спомня
ах как живея в тъга майко
за моя приятел на война

остави обувките на земята
отнесе бойните боти
замина за морето замина за войната
не знае да умира нито да убива
ах колко съм тъжен майко
за моя приятел на война

той взе моята верижка мойто украшеиие
даде ми този пръстен да ме пази
ах колко страдам мойко моя
сега морето колко мразя
ах как загивам от тъга
за моя приятел на война

вчера той тръгна към залез слънце
морето така бе красиво
замина с корабите толкова далече
кой знае дали ще се завърне вече
ах майко колко ме измъчва тъга
за моя приятел на война

(От Salgema, 1969)

ADVENTO

НАЧАЛО

с какви черници да изкажа нежната болка
реката неспокойна тайната еуфория?
в ръцете си гледам земята в която се раждах
сред камъните и ромона на водата
това са отново конете и белотата
на техния тропот през май при порив на вятъра
една светлина на черешите едно начало
на лекия дъждец минерална нежност
с какви срички ( да изкажа) благородното име
на брат на варта в светлината на лятното слънце?
стиховете възпяват теб и зората изгрява
сега аз познавам детелината и в нея живея
морето от птици и този площад в синева
където пламтящ аз те търся във полет

(От Presságios do sul – Предзнаменования на юга, 1993

С Голяма литературна награда, 1995, изд. в Португалия – 1997, в
Белгия 1995 и 1997)

REGRESSO AO VELHO CAIS
ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ СТАРИЯ КЕЙ

аз търся тайните острови на детството:
корал след мъглата гладкия пясък
над изчезнали водорасли аромата
който една щедра музика подпалва.
греба срещу времето: в това нежно
възбуждане на медузите отричам смъртта.
и така докосвайки перуниката коприната птицата
изтривам другите граници. няма ни север
ни юг изток ни запад единствен сигнал.
аз плавам във вечния миг открито пространство
възвърнато за първичната роза.

но аз съм винаги далече бидейки близо
до простите утопични общества които търся:

отнасям със себе си обгорените години
моделирайки още бъдещата почва
за страхове и бездни непокорени.

(От Presságios do sul)

NESSA PARAGEM                                    
НА ТАЗИ СПИРКА

на тази спирка
никой не идва

мъх е прорасъл
върху кожата
на камъните
само тревите
дълбаят
земята

последният човек тук
бе железничар

един ден той почувства
как плясват
крилата
на умората

затвори вратичката пътна
погледна за последно
трептящите рози
от бриза
и легна
да почине

превърна се в прах
във бавния ход
на годините

преди да зачеркнат
на картата
забравената
спирка

(От Presságios do sul)

QUANDO UM PÁSSARO
КОГАТО ЕДНА ПТИЦА

ще слезеш привечер
навярно под лунното клонче
или извивката лека
на тишината

ще наблюдаваш огъня и сенките
белотата на страха
който се спуска в тъмното

първите погледи отвъд арената
неподвижността призракът изкушението

ще докоснеш земята с един вял полет
между метал и арфа
земята
земята ще докоснеш

и когато дойде една птица
да обгърне кръвта розата
от времето ще поискаш памет

наоколо кристали само треви
водни краснописи

(Неиздадено)

NO PÓ INSCREVEMOS OS SINAIS
В ПРАХТА ВПИСВАМЕ ЗНАЦИТЕ

в прахта вписваме
знаците:

в костите
пътят на корабите:
меланхолия
на очи скитащи

боли ни от закъснели
пейзажи
в мълчанието
и в мъглата

стопяват се
миговете

и се ражда един полет
в прииждащата
памет:
това са флейти събуждащи
спрелите
дървета

(От Presságios do sul)

DESSIN (френски)
ОЧЕРТАНИЕ

този който гледа
конете
сред звездите
освободени
от мъглата

този който пречи
на разрухата
на стените порутени
но никога на ритъма
на дюните

този който вдишва
една водна капка
до очертанието
на безкрая

той гаси сенките
в студа

за да открие

археологията
на щастието

(От Les ports inachevés
Безкрайните пристанища, 1991-1994)

Из поетичната антология „Отново Септември“ на Жузе М. Мендеш, (ИК Caminho, Лисабон 2003),
отпечатана в България в ИК „Славяни”, 2008, подбор, въведение, превод С. Пожарлиева

Жузе Мануел Мендеш

Превод и подборСидония Пожарлиева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.