ПОРИВ – Стоян Михайлов

ПОРИВ – стихотворения от Стоян Михайлов

ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА

Чакахме те с декемврийски нощи –
януарски хрупкави пъртини …
Февруарски хали виха мощни,
та засмяна ти към нас да минеш!

Да събудиш росните поляни –
птиците с любовните си песни …
На децата с утрото засмяни
във очите Слънцето да блестне!

Да се люшнат пак гори зелени
и потоци песенно да тичат …
А череши – бели и червени,
дървесата тежко да закичат!

Нека блеят пак кошари звучно –
чуки да осъмват с хлопатари …
Пазвите си дъхави и тучни
пролет, с Божи дар да натовариш!

Пролетна изстрадана надежда –
пълниш ни очите с радост чудна…
С тез очи светът се днес оглежда,
като влюбен до уши красавец буден!

ПОРИВ ЗА ЛЕТЕЖ

Винен от неспокойствие лирично
аз порива ти срещам, роден бряг…
А на морето с песента обична,
отново тръпне в мен един моряк.
Едно момче на двадесет години
за първи път потегли по Света…
На мостика ми младостта премина –
романтиката, бе ми радостта!
Посрещах там и вихри страховити
и ласките сребристи съхраних…
Затуй сълзят ми, от любов очите,
до лудост как морето заплени!
Летях след вихъра на албатроси
край острови безименни кръжих…
Що буреносен щорм поред ме носи,
но цял Света крайбрежен посетих!
Твой екипаж ще бъда аз до края –
вълните плискащи да са край мен…
Че с порив за летеж, роден съм, зная
и в звездни морски залези пленен!

ПРИЯТЕЛСТВО

Какво вълшебство тази дума крие,
от нея лъха скрита топлина.
Приятели откривате ли вие
по пътя си, дори без имена?
Приятели са Слънцето, звездите –
природата край нас великолепна…
приятели сме хората самите
с историята наша достолепна.

В ранило утро, гледам на перваза
една гугутка песен ми реди…
Насладата ме трогва и без фраза
трошици и набързо надробих.
Към работа, на двора ме посрещат
две рози с аромата си червен…
Поспирам аз ощастливен насреща
с нагласата за ползотворен ден.
А в улицата още недоспала,
отекват стъпките на млад атлет…
Със него младостта ми засияла
се носи в спомените за късмет!
И в този миг, запялата камбана –
гърдите ми изпълва с благослов…
С „приятели”, таз утрин бе постлана –
да се преборя с вятър съм готов!

През утрото с усмивка ведролика,
аз радости безименни съзрях…
Сърцето ми в лъчиста обич блика –
с приятели добри забогатях!

МАЙЧИЦЕ СВЯТА

Дарила ми първата глътка
от топлата гръд медоносна…
Как сънен във твойта прегръдка
търча по ливадата росна
и галя тревичките нежни…
Как Слънчо докосва ме весел
с лъчи, до насита прилежни
в ефирната люлка понесъл!

Причастие мое,
с иконата влязло в сърцето
и скътало там добрината…
В труда те запомних и ето
как срещам поредно зората –
поливаш градинката китна
с шибой, карамфили до мака…
Денят – щъркел весел политна
и залез забързан те чака!

Слънчице мое,
с любов във гърди надарило –
в очите ми генът прозира!
На воля богат, с хъс и сила
и обич утешна напира!
Приятел в беда да избавя,
на грешника прошка да давам…
Сърцето с любов да раздавам –
честит, че простил побеждавам!

ОТКРОВЕНИЯ

Колко мигове страдни
аз по теб посветих,
колко мъка по тебе
изплаках…
И след сянката тичах,
зад дървета се крих,
но заветния пристан,
дочаках!
Що потоци пенливи
прегазих безумно
и над пропасти дивни
надничах…
Чиста обич запазих
в сърцето разумно,
без и миг да пропусна –
обичах!
В нестинарска жарава
крака потопих
и с ламята триглава
се борих!
Аз жива вода
в дън канарите открих –
с росно биле сърце ти
отворих!
В писана стомна
ти медовина
налях
и щуро към теб полетях
къдрокоса…
Кога те зърнах –
душата ода
запя,
че търчеше към мене
ти боса !

БИСЕРНА РОСА

Утрото се сънено прозява,
до уши окъпано в роса…
Слънцето едва глава подава,
та блестят треви под небеса!
Сгушени са дървеса и храсти –
орехът крилат дори мълчи…
Малката брезичка „каза здрасти”,
но виновно сведе пак очи.
Из покоя уталожен крача –
сещам му пленителния хлад.
Питам се над трудната задача:
„аз ли съм в момента най-богат”?
И ме сепва птица бързокрила,
тя задачата за миг реши:
„на росата с бисерната сила
пръв щастливец в утрото си ти!”
Отдалече слънцето простена
че попил съм първите лъчи:
„утрото е мигова вселена –
сбирай и благата и… мълчи!”

Пих нектара от тревите цетни,
свих поклон пред този земен рай!
Ранни мигове – лицеприветни,
легнахте в сърцето ми докрай!

© Стоян Михайлов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *