ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ – Венелин Терзиев

ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ – ДА СЕ ОПИТВАМЕ ДА ВЪРВИМ САМО НАПРЕД – есе на проф. д. н. Венелин Терзиев

Кризите определено влияят на нашето социално поведение и определят нашите постъпки или липса на такива, които в повечето случаи следват определена логика, но се наблюдават и нелогични процеси. Те са съотносими към ситуацията в която попадаме, както и от обкръжаващата ни среда.

Според Стивън Кови: „Повечето хора не слушат с намерението да разбират. Повечето хора слушат с намерението да отговорят“, което се явява отчетлив елемент на средата, в която попадаме. Дали наистина слушаме другите с желанието да ги разбираме, да научим нещо ново или просто нямаме търпение да се изкажем, без значение от чутото в разговора? Като че ли в момента се намираме в такава ситуация, в която каквото и както да бъде изказано няма да бъде чуто и разбрано. Действат примитивните механизми на задоволяване на определени потребности – политически, финансови или най-общо казано социални, на определени групи от хора или на конкретни индивиди.

Кризите са винаги неочаквани за потърпевшите и винаги с измерител далеч по-силен, отколкото е в действителност. Участващите във всяка една кризисна ситуация най-често я възприемат по различен начин, описват я по различен начин и я представят на околните през призмата на собствените си възприятия. И това прави създалата се ситуация далеч по-сложна, отколкото е в действителност.

*

Днес, попадайки във водовъртежа на поредната кризисна ситуация – политическа, икономическа, здравна и каква ли още не, се опитваме да се ориентираме в посоката на многото искания и на многото действия или бездействия. Ако едните –  политическите, са оправдани от гледна точка на това, че се опитват да защитят определен интерес, то останалите са по-скоро хаотични и нецеленасочени.

В живота понякога изживяваме и такива трудни моменти – обезкуражаващи, страшни, депресиращи дори, но поддавайки се на отчаяние и униние не правим услуга на себе си, а напротив – задълбочаваме вътрешната си криза.

Мая Анджело споделя: „Научих, че хората ще забравят какво си казал, ще забравят какво си правил, но хората никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват“. Ние сме в ситуация на усещания, без да можем реално и трезво да преценим последствията, като същевременно сме и в период на големите очаквания, които, в повечето случаи не се получават или не са в такъв обем, в който са нашите желания.

Детайлите остават встрани и незабелязани, но винаги ще помним впечатлението и усещането от срещите ни. Така отчетливи са нашите спомени и от други преживени кризисни ситуации, но трудно ще си спомним нашите желания, искания и въжделения. Тръгваме към поредното желание за промяна, а каква ще бъде тя и как ще се случи – колцина мислят в тази посока? Много специалисти, експерти и анализатори казват, че винаги има алтернативи и това по принцип е вярна теза, но какви са те и как ще се реализират е далеч по-сложен въпрос, който няма еднозначен отговор.

*

Обикновено ние, българите, имаме една теза, че това, което ще се случва е извън нас и не ни касае пряко. В този ред на мисли Уилям Шед казва: „Корабът е в безопасност, когато е на пристанището, но това не е целта на корабите“. Наистина, може да сме в безопасност и да се чувстваме комфортно у дома, но едва ли това е целта на живота ни. Много по-вероятно е да се стремим да преживяваме нови и различни емоции, да живеем на пълни обороти.

Или казано по друг начин – човешкият живот ще ни поднесе тези или други изпитания и ще ни накара да се справяме с поредица от кризи, както и да ги усещаме и както и да ги оценяваме.

Даването на съвети, които могат да изглеждат добри, в трудна ситуация е относимо към грешно поведение. Дори и поставени пред различни избори трябва внимателно и точно, а най-вече правилно, да анализираме ситуацията и тогава да вземем нашите решения. Тези решения ще изглеждат достатъчно убедителни за околните, ако успеем да ги мотивираме и убедим, че са правилни и най-вече навременни в кризисно време. Бързите решения понякога дават кратковременни добри резултати, а очакванията за бъдещ период са неясни и дори негативни.

*

Част от нас казват, че сме попаднали в ада, други – че сме в безизходна ситуация, трети – в революционна, а за четвърти тя е съвсем поносима, та дори и благоприятна. И всички ще бъдат прави, гледайки или разсъждавайки от своята камбанария. Но се оказва, че камбанариите са много и този път искаме или не – трябва да чуем оглушителния им звън.

„Ако вървите през ада, просто продължавайте да ходите“ – казва Уинстън Чърчил и може би е прав в това, че правилното решение е да се опитваме да вървим напред. Това може би ще се окаже най-възможната теза и стъпка, необходима за просперитета ни, но трябва да го направим и по възможно най-добрия начин.

Видими или невидими кризи ще ни застигат и ще трябва да ги преживяваме, преодоляваме и дори да поправяме последствията от тях, но трябва да го вършим с достатъчно разум и мъдрост. Онази мъдрост, която сме натрупали във времето и поколенията.

проф. д. н. Венелин Терзиев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.