ПРЕГОРЯЛА БЪЛГАРИЯ – Тодор Билчев

ПРЕГОРЯЛА БЪЛГАРИЯ – стихотворения от Тодор Билчев

ПРЕГОРЯЛА БЪРЗИНА

Защо дърветата са цъфнали така,
че сякаш за последно ще им е това?
Дали от идещия студ са стреснати
или от минал зов са те притиснати?

Не знам. Но щураво цъфтят дърветата.
По къщите, деретата, полетата.
Навсякъде дървета нацъфтели са.
Дали от страх или, че толкоз смели са?

Но помня аз и днеска дядови слова –
те рано цъфнат ли, не е добро това.
Не се ли със времето всичко развива,
то ражда се рано. И рано загива.

В ДЕНЯ НА МЪРТВИТЕ ВЪСТАНАЛИ

Няма в България българи вече.
Тя по смъртност е първата във света.
Всичко българско тръгна и изтече.
Тука оставиха ни само смъртта.

И да гласуваме пак ни приканват.
Има ли смисъл? Та те и без нас
своите мисли в живота прокарват.
Отново ще скрият нашия глас.

Първа по смъртност. И първа по бедност.
Мила България пак е последна.
Кой ли от нейната звънчева нежност
пак във живота напред ще погледне?

Сигурно, чакам го, ще дойде денят,
живи и мъртви когато ще станат.
Мъртвите, щом неимоверно растат,
ден ще настъпи и те да въстанат!…

ЩАСТИЕ ОТ БУРЯ

Буря живота пак атакува.
Вихър го свива, вятър го псува.
Вкопчен в него, човек се страхува.
В бурите злобни той не добрува.

Щото, въвлечен, и с тях бушува.
В битки жестоки Дух се вълнува.
Бие сърце, победа жадува.
После чак виждат, че не си струва.

Но с бурите човек съществува.
В техния вихър трябва да плува.
Щастие бурята му дарува,
че само със смърт то се купува.

© Тодор Билчев

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *