ПРЕД ЗАЛЕЗА – Георги Жулев

ПРЕД ЗАЛЕЗА – стихотворения от Георги Жулев

РОДЕН КРАЙ

Потърсих път към минали години,
не съм ли вече закъснял?
Със спомени под тлеещи руини
при теб се връщам остарял.

Пътеките показва ми светулка
повела ме под южната дъга.
В здрача плачеща гъдулка,
в сърцето ми нахлуваше тъга.

Потисках болката във мене,
дано, си мислех, ме отмине,
но тя вървеше редом с мене
и чувах, идеш ли си сине?

Щурче наблизо се обади,
опъна лък и тихичко засвири.
Поде го хор от близките ливади
и тръгна детството да дири.

Край мен се сипваше зората,
в житата птица излетя.
Огласяха авлигите в гората
над свидна бащина земя.

ГЛАСЪТ НА ЩУРЧЕТО

Завръщам се отново тук, където
премина детството и младостта.
Гласът пак чувам на щурчето,
там някъде край пътната врата.

Посреща ме притихнало на прага,
до входа на обител свята.
Под лявата страна ме стяга,
усетих болката позната.

Под сянката на бледада луна
момчето в стареца щурче позна.
Навярно помниш хлапака бос,
било е по жътва или по сенокос.

На нивата под жарките лъчи,
или в ливадите по хладина
песента ти чувам да звучи
в узрялата за жътва равнина.

Щурче, щурче от детските ми дни!
От труд и грижи остаря момчето,
ала до сетните си земни дни
ще носи песента ти до сърцето.

ТЪГА ПО ТРАКИЯ

Запеят ли по стрехите капчуците,
погалени от топли южни ветрове,
на ехото далечно чувам звуците
към родна Тракия сърцето ме зове.

Гласът на детството далечно ме повика
при спомена от пъстра броеница.
Ухаеше на пролет, на здравец и иглика
в моравата зелена край Марица.

Песните дойдох да чуя на авлигите,
литнали над тракийската земя.
Слизаха над лъките чучулигите
да посрещнат подранилата зора.

Вървя без път из равнината
сред багрите на пролет ведролика.
Вървя на прадедите по земята
в родината на Орфей и Евредика.

СПОМЕНИ
/акростих/

Спомените идват като ято птици
Паметта е жива в старите зеници
От гердана зърна златни разпиляни
Мислите ме връщат в младостта ми
Но нима било е винаги така
Или сън били са птичите ята.

СЕВЕРНИ ВЕТРОВЕ

Боже, колко бързо минаха годините,
колко много снежни зими и лета.
Слизаха ветровете северни в градините
да напомнят за годините и старостта.

Своя път житейски извървяхме,
беше труден, с не една беда.
Млади и наивни с тебе бяхме,
търсихме да открием живата вода.

Стига ми да знам, че си до мене,
стъпките познати да ти чувам.
Като спомен да отекват в мене,
младите години да сънувам.

Ако те изгубя, как ли ще го преживея,
как със самотата ще живея?
Нека във съня си кротко да изтлея.
Аз край чужди огън няма да се грея.

СЪН

Сънувах те, ти беше в бяло
с онази блузка на цветчета.
С лице от щастие засияло,
от стих излязла на поета.

Вървяхме двама през полето
в трева от вечерна роса.
Звезда бе слязла от небето
и светеше в твоята коса.

Докосвам топлите ти длани,
къдриците ти милвам разпиляни.
Прострените към мен ръце
в едно пулсиращо сърце.

Събудих се и виждам във просъница
зората слънчев лъч да пали.
И в утрото след моите сънища
ветрец лицето ми да гали.

Георги Жулев

Подбор на текстовете: Павлина Петкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

1 thought on “ПРЕД ЗАЛЕЗА – Георги Жулев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.