ПРЕЗ МОЯ ПОГЛЕД – стихотворения на Теменужка Вачева
ВДЪХНОВЕНИЕ
Вълни от мечти ме заливат.
Докосвам незрими цветя, от
ъгълче радост усещам, че живея за
хапка свенлива топлина.
Намирам я в книга любима
обходила куп дълбини в житейския ход.
Вселена необятна, любопитна, но ЗРИМА.
Единствено, с разума на четеца достижима.
Наука, просвета, култура, възход
и букет от поуки събрани в едно са награда
единствена от благородния народ!
ПРЕЗ МОЯ ПОГЛЕД
Бинокълът взех и погледнах.
Лабиринт от сгради видях,
а мислите търсеха проходи и
гонеха пътя, към тях.
Обмислях моменти от похода,
решения вземах, без страх.
Околният свят възприемах.
Докосвах го, с мисъл летях.
Самотна, не бях! Аз мечтаех.
Така превъзмогвай тревоги и
винаги търсех лъчите,
озарили пътища нови.
УПОВАНИЕ
Могъщество, сила, възход
и даже количество грубост.
Лъжа безметежна, в поход
обгръща, владее до лудост.
Сами си избираме пътя и
ъгъл покой, не остана!
Ридае сърце ми-скърби.
Да! Отвори се рана
и младост, воля, любов,
единствено, ще са ми сила и отбрана!
ДОКОСВАНЕ ДО ЛЮБОВТА
Божи дар е тя! Прекрасна, горда, пряма!
Любов, наречена преди нас. В живота ни компас.
А дали е така? Убеждавам се сама!
Говоря за нея, с лекота. Тя дава ми кураж.
Объркана ли съм или натъжена,
докосна ли се до нея, съм укрилена.
Адреналин! Споделена ли е, съм укрилена!
Рана отваря, когато е в тайни забулена.
Наситена, с чувства, изживявания, копнежи.
Озарявала живота ми, с различна светлина.
Съзвездия от моменти и дъга от стремежи.
Тя птица неуловима е! Нежност, топлина!
АЗБУКА В АКРОСТИХ!
Аспирин
Байер
Вземи!
Глава, ако те заболи!
Достатъчно ли
е това? О, да!
Живей спокойно! Не търси врага!
За семейната среда необходима е топлина
и доза вътрешна нагласа, и
йо – хо – хо гримаса!
Кален ли си за всяка ситуация?
Лента за фотоапарат вземи и я увековечи!
Моменти на любови, омрази – приемай и
не се гневи! Те факт са! Разбери!
Обичай себе си, за да си обичан!
Проправяй пътя си с добрина!
Рани ли някой твоята душа,
с разума си покажи му ти, че
той би могъл подхода си да промени!
Успееш ли да покориш сърце му и ума,
факт ще е, че си си постигнал и целта!
Харесал ще ти е подхода!
Човек ще си в очите му!
Ценен ще си не на шега!
Шансът да оцеляваш, като такъв
ще е възможен!
Ъгълче в душата си, ще пази и за теб!
Юда ще е далеч от мисълта!
Явна ще е твоята душевна красота!
Теменужка Вачева
Страхотен акростих, Нуше! А ето го и през моя поглед:
ЗЛОБАТА И ЯДА – В АДА
(Азбучният акростих на България)
Аз съм Аз и ще остана.
Буки все ще е след мене.
Веди почне ли да дреме,
Гонка яка ще настане.
Даже и да ме надмине,
Ежко пак ще е след мене.
Жабата, от мойто племе,
Зло не ще да я отмине.
И, когато над земята
Йохохото пак се върне,
Как горещо ще прегърна
Любовта ни вечна, свята.
Много обич във душата
На Поета е събрана.
Обич, всякъде пиляна,
Просто днес е на земята.
Радост във сърцата грее.
Скръб, тъга при нас ги няма.
Тук е светлина голяма.
Ум в душите ни светлее.
Физиката няма думи.
Хаосът и той изчезна.
Царство ни е. И прецизно.
Чар е на Духа, безумен.
Шарен се балон отправя.
Щъркел маха със крилата.
Ъгълче за теб в душата
Южен вятър ми направи.
Яд и злоба в Ада пратих.
11.08.2022 г. 19.19 ч.
Русе Тодор БИЛЧЕВ – Русе