ПРОБУЖДАНЕ – Димитър Владов

ПРОБУЖДАНЕ – стихотворения от Димитър Владов

НОВИЯТ ЛЕВСКИ

Васил Левски!
Но не празничен Левски.
Не Левски в песен или на портрет.
Недей да търсиш вече този Левски,
не ти е нужен вече занапред.

Не му отдавай почит по площади,
не му поднасяй прелестен венец,
не му изграждай паметници и грамади,
не го почитай като някакъв светец.

Не му поднасяй целофани и букети,
защото той е жив и е сред нас.
Не го закачай по стени на кабинети.
Смъртта над него няма власт.

Не го търси в прекрасни рими,
във стиховете стройни на поет.
Заветите му ясни и значими
откривай във самия него най-напред.

Чети писмата му със мисъл жадна
и ще намериш ярката искра,
която липсва в суета парадна,
във протоколната заря.

Писмата на Апостола са малко,
побират се в един-единствен том.
Тях трябва всеки да познава и е жалко,
че липсват в българския дом.

Но Левски не е само живо слово,
а той е действие, победен звън.
Това е сила, нещо вечно ново,
това е битка срещу всеки сън.

Това е да се бориш със живота тесен,
това е съзидание и сладък труд.
Това е да посрещаш утринта със песен,
дори навън да бъде неприятен студ.

Живей и всеки ден го отстоявай!
Зачитай неговите сто писма!
Бори се и във него живо вярвай,
тъй както той е вярвал в родната земя.

За по-добро мечтай и не унивай!
Със песен ти посрещай всеки студ!
На изпитанията гордо се присмивай
и се отдай на отговорен труд!

Недей да мразиш хора и народи,
защото всички са ти братя и сестри.
Но ненавиждай тиранията безродна
със пламък, който вечно да гори.

Не се замисляй кой предаде Левски!
Дали е някой близък, или някой поп –
какво това ще ни помогне днеска?
Защо да дирим неговия гроб?

Недей историята все да ровиш,
а по-добре се взри в сегашния живот!
Недей със конспирация да тровиш
и себе си, и собствения си народ!

Недей историята да човъркаш,
а по-добре живей сега и точно днес!
Недей! С догадките си ще объркаш
движението на народния прогрес!

Защото Левски е съвремие горещо
и пълнокръвен, светъл образ жив,
защото Левски е съвсем различно нещо
от прост урок учебен и архив…

Недей да търсиш гроба му несъществуващ.
Гроб имат само мъртвите, а той
все още броди сред народа ни бедствуващ –
народ със мъки и страдания безброй.

Не го празнувай и не го хвалебствай!
Обичай го, защото той е тук сред нас.
Не си го спомняй по събрания и шествия!
Живей със него всеки миг и час.

А ако искаш толкова да продължаваш
да честваш Левски с песни и слова
и почит със венци да му отдаваш,
недей да спираш, важно е това.

Но всичкото това ще е напразно,
безсмислено ще е и глупаво дори,
ако в сърцето ти не бие ежечасно
любов към родните полета и гори.

Ако отдаваш се на заблуждения безумни
и на нездрави блянове, мечти,
каква е ползата от чествания шумни,
в които си участвал тихо ти?

Ако живееш само във безвремие
и в медийната злоба на деня,
ако те занимава дребнотемие
и всяка по-пикантна новина…

Ако с неспирното си хленчене оплакваш
злочестия си простичък живот
и ако все с търпение очакваш,
че друг ще излекува нашия народ,

то няма смисъл в твойта почит гнила
и няма смисъл в евтиния ти букет.
Хвалебствията твои нямат сила,
обречен си на робски, скотски гнет.

Недей да отбелязваш Левски в календара
като отделен и почивен ден!
Не преповтаряй Левски като песен стара
с добре познат и изхабен рефрен!

А превърни го в хляб, потребен и насъщен,
във ежедневна вяра и в съдба!
Оръжие е той срещу врага намръщен
в неравната, във вечната борба…

МОМИЧЕТО С ДИПЛОМА ЗА ВИСШЕ

Тя има най-накрая диплома за висше.
Завърши и е дипломиран философ.
Изучи със досада Лок, Декарт и Ницще,
а към Спиноза се отнасяше с любов.

От малка беше будна, умна и четяща,
от малка мислеше за сложните неща.
И ето, че сега със диплома блестяща
готова е да се преборва със света.

Израснала в семейство най-обикновено,
тя беше прелестно и хубаво дете.
Възпитана добре, държеше се почтено.
Обичаше да си мечтае, да чете.

Родителите ѝ работеха до късно
във някакъв западнал, изтерзан завод.
По тъмно се завръщаха и бяха мръсни
лицата им от прахоляк, от кал и пот.

А тя растеше толкоз нежна и красива,
с очи искрящи, с мила топлина в гласа.
Щастлива беше майката, безкрай щастлива,
че дъщеря ѝ беше най-добра в класа.

Когато наближи на даскалото края
и беше вече във дванадесети клас,
родителите си извика и ги смая
с това, че ще последва свойта страст…

Защо избра да следва точно философия?
Харесваше ѝ, ала нейният баща
не бе доволен, че детето му във София
отива, за да учи глупави неща.

И притеснение обхващаше бащата,
че дъщеря му, в ученето, може би,
ще си изгуби времето и красотата
и че живота си без цел ще похаби.

И ето, че бездруго тя завърши висше…
Къде обаче да работи и какво?
Познанията за Декарт и Фридрих Ницше
са малко по-различни, с друго естество.

Тя търси работа, но не намира нищо.
Та кой потребност има днес от философ?
За бизнесмените да кажем е излишно –
да я наеме кой от тях ще е готов?

А времето лети, животът я притиска
и безработна, неомъжена е тя,
и смисъл дири, ала само се потиска,
и мисли дълго, и безсънна е нощта…

ВЯРВАЩИТЕ АТЕИСТИ

Клонѝ към залез и изчерпан е денят.
Залязва слънцето. Навънка бавно мръква.
А всички те в навалица и този път
се мъчат да препълнят вехтичката църква…

Те всички бързат да препълнят този храм.
Нервозен всеки е и всеки се прережда.
Нетърпеливи са и блъскат се без срам.
Очите шават, поглед никой там не свежда.

И бързат всички, бързат да си купят свещ ,
стотинчиците вадят, плащат си на входа.
Запалват восъците тънки без копнеж.
Пред тях едничък поп насам-натам си ходи.

Църковен празник е и служба има днес,
затуй е храмът толкова препълнен с хора,
затуй и днеска всеки има интерес
да се помоли в църквичката час по-скоро.

Но за какво се молят толкоз много те?
За себе си, разбира се, да бъдат здрави.
Помолват се богатството им да расте,
от грижите им Господ Бог да ги избави.

Помолват се да имат щастие, късмет,
да не тъгуват, да живеят само в радост.
За своите сърца се молят най-напред,
за други сякаш не изпитват жалост.

Помолват се за изобилие, храни,
хладилниците им да бъдат все богати.
Желаят само хубави и светли дни
и двор с животни, и градина със домати.

Те молят Господа за мъничко късмет.
Отправят не една сърдечна, топла жалба
как искат да изтъркат правилен билет,
осигуряващ незаслужена печалба.

А службата тече и попът с хрисим глас
на старобългарски реди неясно слово.
Повтарят устните „амин” без капка страст,
ръцете кръстят се отново и отново.

Протича службата… Иконите блестят…
И греят без да спрат кандилцата горещи.
Събрали са се хората и този път,
но пак за себе си запалили са свещи…

И никой там от Бога няма срам и страх,
и всеки счита, че съседът му е грешен.
Живеят помежду си в клевета и грях,
в раздори, караници, в делник безутешен…

Димитър Владов

Подбор на творбите: Павлина Петкова

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.